Дэвид Балдаччи - Предатели

— Може точно такива да са били намеренията ѝ — отвърна той.

— Искате да кажете, че всичко е било фасада? — попита Коул.

— Искам да кажа, че ако се е опитвала да скрие миналото си, се е справила много добре. От друга страна, нищо чудно просто да се е оказала на неподходящото място в неподходящото време. За съжаление, това се случва прекалено често.

Преди да си тръгнат, Декър и Джеймисън получиха копие от досието на Бъркшър. Декър го пъхна под мишница. Докато вървяха към колата, телефонът му звънна. Беше Фей Томпсън, колежката на Уолтър Дабни.

— Отделът, който се грижи за пътуванията на нашите служители, не е правил никакви резервации на негово име — каза тя. — Освен това Уолтър не е използвал фирмената кредитна карта. Вероятно е ползвал лична.

— Ще проверим това — отвърна Декър. — А вие разбрахте ли какво ще се случи с компанията?

— Да. Разговарях с нашия юрист. Половината от акциите, които са собственост на Уолтър, ще станат притежание на госпожа Дабни, другата половина ще бъде разделена поравно между четирите му дъщери.

— Това означава, че те ще контролират компанията, нали?

— Да.

— Разполагаме с видеозапис на жена, която придружава Дабни в банката му. Ще ви го изпратя. Ще помоля вас и колегите ви да го изгледате и да ни кажете дали познавате жената.

— В банката на Уолтър?

— Да.

— Добре. Това свързано ли е със случилото се?

— Не мога да ви кажа. Все още сме на етап събиране на информация.

— Агент Декър, имате ли представа дали семейството планира църковна служба?

— Не, но можете да се свържете със съпругата му и да я попитате.

— Не съм сигурна дали ще искат да има опело предвид обстоятелствата… Нали знаете, че репортерите ще налетят като мухи на мед. Вече ни звъняха от „Уошингтън Поуст“, Си Ен Ен, „Уолстрийт Джърнъл“ и прочие. Не знам какво да им кажа.

— Просто не отговаряйте на обажданията им.

— Но това няма да им попречи да напишат статиите си или да излъчат репортажите си и ако те не отразяват нашата гледна точка, ефектът върху компанията може да бъде изключително неблагоприятен. Сключили сме куп договори с правителството. И предвид онова, което Уолтър е направил, федералните власти могат да анулират част от тях.

— Съжалявам, това не зависи от мен — каза Декър, затвори телефона и погледна Джеймисън.

— Нещо интересно? — попита го тя.

— Освен това, че Томпсън се притеснява повече за бъдещето на компанията, отколкото от въпроса защо неин колега и приятел е застрелял някого, след което се е самоубил? Не, нищо. Дабни сам е организирал онова загадъчно пътуване. Акциите му стават собственост на жена му и децата му. Те ще контролират компанията.

— Това можеше да бъде добър мотив за убийство, ако той сам не беше дръпнал спусъка — отбеляза Джеймисън.

— Какво би могло да накара стабилен, уравновесен на вид човек като Дабни да убие някого, след което да се застреля? Вярно, че с бил смъртно болен, но това не обяснява всичко.

— Явно някой е държал меч над главата му. Жената от записа в банката подсказва именно това.

— Възможно е — отвърна Декър, макар да не изглеждаше убеден.

— Какво ще правим сега?

Той вдигна папката.

— Ще отидем да обядваме и аз ще чета.

Декър се вмъкна в миниатюрния автомобил на Джеймисън. Наложи се максимално да отмести седалката, но въпреки това коленете му опираха в арматурното табло.

Докато Джеймисън шофираше, Декър зачете папката. Всяка дума се запечатваше в паметта му. Информацията не беше много, но се оказа полезна.

— Бъркшър е преминала проверката, което означава, че няма криминално досие — каза той и прелисти няколко страници. — Не успяхме да открием данни отпреди повече от десет години, но тук пише, че притежава педагогически сертификат. Освен това има бакалавърска и магистърска диплома от Вирджинския политехнически институт.

— Вече поне знаем, че е имала някакво минало, нали?

— Да, но защо Богарт не успя да открие нищо, докато я проверяваше? Би трябвало да очакваме ФБР да разполага с повече възможности от една католическа гимна… Чакай малко!

— Какво?

Декър вдигна една страница.

— Според този документ името ѝ е Ана Бъркшър.

— Добре.

— А на шофьорската книжка, която използвахме, за да проверим миналото ѝ, беше записана като Ан.

— Никой ли не го е забелязал?

— Очевидно не. В интерес на истината, повечето хора не биха обърнали внимание. Тук виждам и номера на социалната ѝ осигуровка. Ще трябва да го сравним с онзи, който Богарт намери. След като той не откри никаква информация къде е учила, предполагам, че нещо не е наред. Шофьорските книжки, издадени във Вирджиния, вече не съдържат номера на социалната осигуровка. Въпреки това Богарт би трябвало да открие тази информация в някоя база данни. Но не намери абсолютно нищо.