Дэвид Балдаччи - Предатели

— Правиш прибързани изводи, Декър.

— Не чак толкова — възрази той. — Фактът, че двама души, които той очевидно познава, се появиха въоръжени и се опитаха да го пребият, говори за сериозен проблем.

Джеймисън си наля кафе, отпи глътка и каза:

— Още съм сънена и не мога да участвам пълноценно в този разговор.

— Добре, когато се разсъниш, искам да обсъдим въпроса. Ще се наложи да уведомиш Мелвин.

— Защо? Аз съм домоуправител.

— Но парите и сградата са негови.

Тя изпуфтя и промърмори:

— Добре, ще му се обадя. Ще провериш ли номера на колата?

— Непременно. Но не съм сигурен какво друго можем да направим. Да се свържем ли с местните ченгета?

— Но ако Томас наистина е замесен в нещо лошо…

— Какво очакваш от мен, Алекс? Нямам вълшебна пръчка, с която да направя света идеален.

— Защо не провериш номера и не запазиш случилото се в тайна от местната полиция? Това ще ни даде малко време да проучим нещата. Аз пък ще поговоря с Томас, може да сподели нещо повече с мен.

— Ако съдя по изражението му тази сутрин, шансът да се разприказва, е нищожен.

— Поне мога да опитам.

— Алекс, не искам да се забъркваш в тази история. Опасно е.

— Ама разбира се! Защото другата ми работа е толкова тиха, кротка и спокойна — отвърна тя.

Декър въздъхна и се облегна на кухненския плот.

— Човек не трябва да пренася проблемите си там, където живее. Знам това по-добре от останалите.

Лицето ѝ омекна.

— Наясно съм какво се е случило с твоето семейство, Еймъс. Но не бива да се обвиняваш за това.

— Казвам само да си предпазлива. Да не правиш нищо опасно. Ако пък случайно решиш да преминеш тази граница, не го прави без мен, става ли?

— Добре.

Той я изгледа продължително и каза:

— Винаги можеш да разчиташ на мен, Алекс.

После се обърна и излезе, преди тя да успее да отговори.

ХАРПЪР БРАУН.

Това пишеше на пропуска на посетителката.

Декър и Джеймисън бяха влезли в малка заседателна зала в Хувър Билдинг и бяха заварили Браун да седи до Богарт, а срещу нея — Милиган.

Браун бе висока около метър и седемдесет, слаба и стройна, с руса коса до раменете. Беше с черна плисирана пола, бяла блуза и обувки на висок ток. Декър определи възрастта ѝ между трийсет и пет и четирийсет. По лицето ѝ нямаше бръчки, с изключение на три, които прорязваха челото ѝ по средата. Или много се мръщи, или често се замисля, реши Декър. Или се мръщи, когато се замисли.

Тя се усмихна, като го видя, стана и протегна ръка.

— Еймъс Декър, много съм слушала за вас.

Имаше южняшки акцент, който Декър определи като от Тенеси или Мисисипи.

Той се ръкува с нея и погледна въпросително Богарт.

— Агент Браун работи за сродна агенция. Позвъни снощи и помоли да се срещнем.

Декър и Джеймисън седнаха, след като Браун се ръкува и с Алекс.

— Коя сродна агенция? — попита Декър.

— АВР.

— Агенцията за военно разузнаване?

— Точно така.

— Нещо като ЦРУ в армейски вариант с тази разлика, че вие действате в повече страни.

— И откъде разполагате с подобна информация? — усмихна се Браун, но усмивката не стигна до очите ѝ.

— Обичам да се ровя в Гугъл като всички останали. В кое от трите управления работите? В оперативното, информационно-аналитичното или техническото разузнаване?

— Съмнявам се, че разполагате с нужното ниво на достъп до класифицирана информация, за да чуете отговора.

— Удивително какви неща може да научи човек от интернет — намеси се Милиган, като хвърляше тревожни погледи към Декър и Браун, които предизвикателно се взираха един в друг.

Богарт се покашля и заяви:

— Агент Браун би искала да сподели информация, свързана със случая „Дабни — Бъркшър“. Информация, за която очевидно имаме достъп.

Декър се облегна и погледна Браун с очакване.

— Това може да ни е от полза. Защото за момента не разполагаме с нищо, освен с въпроси без отговор.

— Не обещавам, че ще отговоря на всички тях — отвърна Браун, — но мисля, че мога да хвърля повече светлина върху някои моменти. — Тя се облегна на масата и си придаде делово изражение. — Уолтър Дабни работеше като изпълнител и подизпълнител на строго секретни федерални проекти.

— Знаем това — обади се Милиган.

— Но не знаете какво точно е вършил. — Тя присви устни, помълча няколко секунди, сякаш за да подреди мислите си, и продължи: — Очевидно Уолтър Дабни не е бил образцовият патриот, за когото са го смятали всички.

— Какво означава това? — попита Богарт.