Дэвид Балдаччи - Предатели

Браун стана от мястото си.

— Благодаря ви за отделеното време. Ще ви бъда признателна, ако съберете и изпратите в службата ми цялата информация, която сте открили, агент Богарт. Можете да използвате данните за контакт, които вече ви дадох.

Тя се обърна и се накани да си тръгне, когато Декър каза:

— Видях как Уолтър Дабни убива Бъркшър. А после го видях да се опитва да си пръсне главата.

Браун го погледна и попита:

— Какво искате да кажете?

— Не съм сигурен, че имате право на достъп до подобна информация.

Тя се усмихна едва-едва, завъртя се на токчета и излезе.

Богарт погледна Декър и каза:

— Май ще трябва да те запишем на опреснителен курс по етикет. И по-специално, как да се държиш с колеги от други агенции.

— Погрижи се да включат в него и агент Браун. Какъв е следващият ни ход?

— Какъв следващ ход?

— По случая „Дабни“.

— Декър, не чу ли какво каза тази жена? Отнемат ни разследването.

— Чух някой от АВР да идва тук и да заявява, че ФБР няма да работи по случая. Не съм чул някой от ръководството на ФБР да го казва.

Богарт понечи да отвърне нещо, но замълча.

— Мисля, че Декър е прав, Рос — обади се Милиган. — Става въпрос за нещо по-сериозно и от Единайсети септември, нали? Задачата ни е да предпазваме Съединените щати от враговете им. Ако Бюрото не може да участва в разследване с такъв потенциал, какво, по дяволите, правим тук?

— И аз съм на същото мнение — подкрепи го Джеймисън. — И мога да добавя, че тази жена изобщо не ми хареса.

— Аз също не я харесвам — отвърна Богарт. — Още по-малко ми допада възможността да ни отнемат случай, и то на наша територия. След като залозите са толкова големи, трябва да продължим да работим, но предпазливо. Допуснем ли грешка, може да загазим сериозно. А това няма да помогне на никого.

Декър стана.

— Къде отиваш? — попита го Богарт.

— Да намеря една очукана хонда.

— Винаги можеш да разчиташ на мен, Еймъс.

Декър и Джеймисън седяха в колата ѝ.

— Знам. Говори ли вече с Мелвин?

— Оставих му съобщение. Не ми е върнал обаждането. Какво мислиш за тази Харпър Браун?

— Очевидно я бива в работата ѝ.

— И каква е работата ѝ?

— Да ни баламосва.

— Значи не вярваш на онова, което ни каза?

— Тя е служител на военното разузнаване. Обучена е да пробутва небивалици за истина. Там явно преминават през същото промиване на мозъци като политиците.

— Но ако Браун лъже, това усложнява и бездруго заплетената ситуация.

— Така е.

— Но защо ще ни лъже?

— Възможно е не всичко да е лъжа. Нищо чудно Дабни наистина да е продавал секретна информация. Както и да е бил комарджия. Причината да убие Бъркшър обаче ми се струва нелогична.

— Не забравяй, че е страдал от неизлечима болест. Може да е вземал медикаменти. Или пък туморът да е повлиял на мозъка му.

— А може истината да се крие на съвсем друго място, Алекс.

Разочарованата Джеймисън насочи вниманието си към пътя.

— Как ще открием хондата ѝ? — попита напрегнато тя.

— До този момент само един човек спомена тази кола. Затова ще се върнем в училището.

— Имаш предвид Вирджиния Коул, директорката?

— Да.

— Но тя каза, че е видяла Бъркшър да кара хондата само веднъж. Нали не очакваш да е запомнила регистрационния номер?

— Ни най-малко.

— Добре тогава, какво си намислил?

— Съставих план как да намеря очевидец.

Джеймисън продължи да го обсипва с въпроси. Какъв очевидец? Какво имаше предвид? Той обаче затвори очи и не каза нито дума повече.

Когато пристигнаха пред училището, Декър посочи вратата, която водеше към административната част. Над нея бяха монтирани охранителни камери, обърнати към паркинга.

— По дяволите! — възкликна Джеймисън. — Изобщо не ги забелязах.

— Днес повечето училища разполагат с охранителни камери — каза Декър. — Някои дори имат металдетектори и въоръжена охрана, както и въоръжени учители и въоръжени ученици. Добре дошла в образователната система на двайсет и първи век.

Разговаряха с Коул, която ги заведе в стаята, където работеше техническият персонал. Един от служителите прегледа записите от охранителните камери и ги прехвърли на екрана на компютъра.

Декър попита Коул:

— Спомняте ли си на коя дата сте видели Бъркшър да пристига с хондата? Съвсем приблизително.

Коул се замисли.

— Беше някъде през последните две седмици… сутринта, към седем и половина.

Техникът натисна няколко клавиша и обяви: