Дэвид Балдаччи - Предатели

— Това означава, че е продавал секретна информация на враговете ни.

Джеймисън се извърна към Декър, който не откъсваше поглед от Браун. Тя продължи:

— Не смятаме, че е бил класически шпионин — в смисъл да иска да постави Америка на колене.

— Каква е била мотивацията му тогава? — попита Милиган.

— Дългове от хазарт. Огромни при това.

— Не разполагаме с данни да е бил комарджия — възрази Богарт. — Нито е пътувал до Вегас, нито…

Браун го прекъсна:

— Много са начините да се увлечеш по хазарта, агент Богарт. Днес вече не е нужно човек да се качи на самолета и да отиде до Вегас или до хиподрума. Достатъчно е да има интернет. А загубите могат да бъдат огромни. И при всички случаи трябва да бъдат покрити.

— Чрез продажбата на секретна информация? — попита Джеймисън.

— Именно.

— Каква по-точно? — поинтересува се Декър.

Агент Браун го изгледа, преди да отговори:

— Строго секретна. Мога да ви кажа само, че компанията на Дабни е работила по договори с пет-шест поделения на Пентагона и още куп цивилни агенции.

— Сериозна работа — отбеляза Богарт.

— Много сериозна.

— Някой във фирмата знае ли това? — попита Богарт.

— Едва ли, но въпреки това проучваме въпроса.

— Защо се е самоубил според вас? — обади се Джеймисън.

— Защото съвсем скоро щяхме да го спипаме — отвърна Браун. — Усетил е, че примката се затяга.

— Доста сте се забавили — подхвърли Декър.

— Все пак става въпрос за продължително разследване, свързано с доста чувствителна информация. След като ръководството анализира ситуацията, реши да ме изпрати при вас, за да споделя тази информация. Не искаме да хабите излишни усилия.

— Защо според вас е убил Ан Бъркшър? — попита Декър.

Браун го погледна изпитателно.

— Доколкото знам, имате хипертимезия и синестезия, получени в резултат на травма.

— Това обяснява ли защо Уолтър Дабни е убил Ан Бъркшър? — попита невъзмутимо Декър.

— Не, просто отбелязвам. Що се отнася до Бъркшър, ние смятаме, че тя просто се е озовала на неподходящото място в неподходящото време.

— Защо му е на Уолтър да я убива, след като е решил да се самоубие? — попита Декър. — На какво неподходящо място се е озовала тя? На мястото, където Дабни изведнъж е полудял?

— Трудно е да разберем напълно какви мисли минават през главата на човек, който е на път да загуби всичко. Дабни беше под огромен натиск. Възможно е нещо в главата му да е прещракало. Или пък да е решил, че Бъркшър работи за ФБР, тъй като се е натъкнал на нея пред Хувър Билдинг. Възможно е да е развил параноя.

— А също така е възможно да грешите — отвърна Декър.

— Той е извършил кражба на секретна информация. Направил го е заради дългове от хазарт. Това е установено по безспорен начин — отсече Браун.

— Добре, така да е. Но може би грешите по отношение на причините да убие Бъркшър.

— Имате ли теория?

— Не. Но когато я разработя и изложа, можете да бъдете сигурна, че ще се окаже правилна.

— Изглеждате много уверен в своите възможности, господин Декър.

— Как мога да очаквам другите да ми вярват, ако самият аз не си вярвам?

— Добре — прекъсна размяната на реплики Богарт. — Благодарим ви за информацията, агент Браун. Какво очаквате да направим?

Тя се обърна бавно към него.

— Нищо. По случая работи Агенцията за военно разузнаване. Ние проучваме всички възможни улики. Въпросът засяга националната сигурност и всеки, който работи по случая, би трябвало да има съответното ниво на достъп до класифицирана информация. — Тя погледна Декър и добави: — Което, за съжаление, ви изключва от разследването.

Декър не обърна внимание на думите ѝ, а попита:

— Какво знаете за Бъркшър?

— Моля?

— Би трябвало да сте разследвали и нея. Ние например попаднахме на някои любопитни неща в миналото ѝ. Би трябвало и вие да сте го направили.

— Какво сме открили или не, е вътрешен проблем на Агенцията за военно разузнаване. Присъствието ми тук е обикновена проява на любезност към сродна структура.

— И за да ни уведомите да не работим по случая — добави Декър.

Тя го погледна право в очите.

— Не бих искала да навлизам в подробности, затова ще ви кажа само, че информацията, открадната от Дабни, компрометира стратегически агенти на страната ни. Ако определени наши врагове получат достъп до нея, ще настъпи нов Единайсети септември, но в по-страшни мащаби.

— Сериозно твърдение — отвърна изненадан Богарт. — Ако проблемът е толкова сериозен, най-добрата стратегия може да се окаже сътрудничеството между нашите две агенции.