Дэвид Балдаччи - Предатели

Тя изглеждаше объркана.

— Да не би да мислиш, че вътре се е скрил някой снайперист? Но кортежът е на съседната улица. От тук няма видимост за стрелба.

— Позвъни в газовата компания и попитай дали са изпращали авариен екип да работи по газопровода в този участък в деня на убийството на Бъркшър — каза Декър.

— Това може да отнеме известно време.

— Направи го! — сопна ѝ се Декър, извади телефона си и позвъни на Богарт.

Той отговори незабавно, но шепнешком:

— Декър, вече казах на Браун, не мога да евакуирам сградата! Церемонията започна току-що. Но…

Декър го прекъсна:

— Каква е била темата на онази среща във ФБР, на която Дабни е трябвало да присъства в деня, когато застреля Бъркшър?

— Защо питаш?

— Какво е трябвало да обсъждат на нея?

— Има ли значение? Очевидно не е възнамерявал да присъства.

— Но е избрал точно този ден да убие Бъркшър. По дяволите, Рос, кажи ми! — отвърна сърдито Декър.

— Добре, добре. Фирмата на Дабни консултира колегите относно някои ремонтни дейности тук. Както знаеш, няма да се преместим скоро в нова сграда и се налага да работим по един куп системи тук — електрическа, охранителна… цялата инфраструктура.

Декър затвори.

Огледа се, хукна към една алея и свърна по нея.

Марс и Браун го последваха. Браун тичаше, долепила телефона до ухото си.

Декър спря до друг вход на сградата. Натисна дръжката. Вратата беше заключена.

Браун и Марс го настигнаха.

— Декър, какво става, по дяволите? — попита Браун.

— Ели Дабни каза, че шпионската мрежа на Бъркшър искала Уолтър да работи за тях.

— Но той е отказал.

— Мисля, че Уолтър е постъпил далеч по-умно. Заснел е онова видео, нали? Мисля, че се е срещнал с тях, престорил се е на заинтригуван от предложението, разбрал е какво точно искат от него. А те са се интересували именно от работата му по ремонта на Хувър Билдинг. На това е била посветена срещата, на която е отивал, когато е застрелял Бъркшър. Това е било второто му послание, след първото, което е свързано с мястото на атаката.

— Смяташ, че мишената е президентът? — попита Марс.

Декър не отговори.

— Защо не ни го е казал директно, преди да убие Бъркшър? — попита Браун.

— Може би защото не е знаел подробности от плана им. Те са разбрали за видеото и са го взели. Това вероятно е подсказало на Дабни, че наблюдават всяка негова стъпка. Нищо чудно да са заплашили и него, и семейството му: направи ли нещо, което да застраши плановете им, близките му умират. Това, предполагам, е бил единственият безопасен начин да ги надхитри.

— Но защо не са го убили, след като са разбрали, че е направил онзи запис? — попита Браун.

— Защото това е щяло да привлече внимание към него в момент, в който не са могли да си го позволят. Вероятно са решили, че е по-добре да го следят отблизо и да го ликвидират едва когато забележат явни признаци, че е решил да ги предаде. Не са имали представа, че Дабни възнамерява да убие Бъркшър. — Декър погледна Марс и попита: — Защо не си представиш, че тази врата е тренировъчната шейна?

Марс се усмихна и кимна.

— И бездруго имам желание да ударя нещо.

Декър и Мелвин отстъпиха назад и миг по-късно се втурнаха към вратата. Близо триста килограма мускули и кости се стовариха върху нея с неподозирана скорост.

И вратата изгуби този сблъсък.

Двамата паднаха върху нея, но бързо се изправиха на крака. Браун ги последва вътре. Декър се втурна във вътрешността на сградата, а Мелвин и Браун хукнаха след него.

Постройката бе изтърбушена, от таваните висяха кабели и жици, в единия ъгъл бе издигнато скеле, до него бяха оставени кофи с парцали, а няколко работни маси бяха отрупани с ръчни инструменти и циркуляри. Имаше и два строителни прожектора.

Единствено, което липсваше, бяха работниците.

— Къде ли са? — попита Марс.

— Може да са ги пуснали заради посещението на президента — предположи неуверено Браун.

— Ако си направите труда да огледате по-внимателно, ще забележите, че всичко това е инсценировка — каза Декър.

— Чакай малко! Какво искаш да кажеш? — попита Браун.

— Жената, която отвлече Алекс… Казах ѝ, че дори да ни убият, ФБР е голяма организация и няма да се откаже от издирването им. А тя ми отвърна: „Никой не знае какво ще му донесе бъдещето“.

— Да не би да искаш да кажеш… — ахна Браун.

— Мишената не са само президентът и другите двама лидери. Те са просто бонус. Колегите от АНС ни казаха, че мишената е символична, нали? Ето, централата на ФБР носи достатъчно символика.