Дэвид Балдаччи - Предатели

— Какво означава това за нас? — попита Богарт.

— В резултат на всичко това руснаците са по-откровени от обичайното. Казаха ни някои неща, а те съответстват на други, които вече знаехме. — Браун въздъхна и добави: — С две думи, изправени сме пред възможно най-лошия сценарий.

— Какъв е той? — попита Милиган.

— Става въпрос за трети играч. Шпионската мрежа на Бъркшър вероятно е предлагала услугите си на всеки, който е бил в състояние да си плати. Превърнали са се в наемници. В такъв случай обичайните мерки, които бихме предприели, за да противодействаме на руснаците, губят смисъл. Имаме си работа с неизвестен враг.

— По дяволите! — измърмори Богарт.

Милиган добави:

— Възможно е някой да се опитва да ни скара с руснаците. Един конфликт между две свръхсили дава възможност на друга държава или организация да извлече дивиденти.

— А на свободния пазар има достатъчно наемници, могат да наберат нужните им хора — добави Богарт. — Това обяснява присъствието на араби в групата на Бъркшър и разговорите на арабски.

— Значи Бъркшър не е работила за своята страна — каза Декър.

— Нищо чудно да е сменила господарите си преди доста време — отвърна Богарт.

— Ето защо е имала апартамент за два милиона и скъп автомобил. Наемниците се интересуват от пари, не от медали. Може да ѝ е омръзнало да служи на родината си.

Марс ги изгледа един по един, преди да спре погледа си на Декър.

— Това означава, че се налага непременно да разрешите този случай. И то бързо!

Декър простена и разтри слепоочията си.

— Щеше да е по-добре, ако нямах чувството, че Биг Бен бие в главата ми.

— Както сам каза, светлинно звуковите гранати са гадна работа.

— Сигурна ли си, че си добре?

Декър седеше до леглото на Джеймисън в апартамента им.

— Добре съм, Декър, просто съм уморена. Отнесоха се доста грубо с мен, преди да ме упоят. Нямам представа какво използваха, но никак не ми понесе.

— Съжалявам за случилото се.

— Вината не е твоя. Но заслугата да съм жива, да съм тук е твоя.

Тя се надигна в леглото и го прегърна.

Декър се изненада от жеста ѝ, а когато се посъвзе, я потупа по гърба.

Тя го освободи от прегръдката си и каза:

— Богарт ми обясни как стоят нещата. За този трети играч и всичко останало. И че нямаме представа коя е мишената.

Така е, нямаме никаква представа. Знаем само, че ще се случи скоро.

— Ще се случи, макар да заловихме част от хората им?

— Това не означава, че няма да приведат плана си в изпълнение. Наемниците са непредвидими.

— Какво ще правиш?

Той погледна през рамото ѝ. Навън продължаваше да вали.

— Ще се поразходя.

Декър вдигна качулката си и закрачи под дъжда. Той обичаше лошото време.

Денят, в който бе открил семейството си мъртво, бе прекрасен. В небето нямаше нито едно облаче, подухваше лек бриз, слънцето грееше ярко… В този ден той се бе прибрал у дома и бе заварил убити двете си най-скъпи същества.

Сега отиде до реката и тръгна покрай брега. Силният вятър образуваше вълни, а чайките се премятаха във въздуха. Стигна до своята пейка и седна, без да обръща внимание на поройния дъжд.

Декър никога не би признал това пред никого, дори пред самия себе си, но изпитваше ужас от възможността някой ден да затвори очи, да потърси нещо в съвършената си памет и да не го намери. И вместо спомени да не открие нищо.

Поради тази причина не обичаше да го прави. Паметта му не беше някакво тайно оръжие, не беше вълшебна пръчка, която да размаха и да получи нужния отговор. Успехът му в миналото се дължеше до голяма степен на най-обикновена детективска работа. Задаване на въпроси, събиране на улики, анализиране на фактите, откриване в лабиринта от лъжи и истина на вярната следа, която да го отведе към целта.

Този път отново му се бе наложило да разсъждава. И то много. Може би прекалено много. Но също така бе открил много неща.

Бе открил начина, по който шпионската мрежа на Бъркшър бе използвала хоспис „Доминион“.

Бе открил, че именно Елинор Дабни и Ан Бъркшър са шпионирали заедно в продължение на години.

Бе открил истината зад комарджийските дългове на Натали и връзката между тях и предателството на Уолтър Дабни.

Бе разбрал защо Дабни е убил Бъркшър.

Бе разбрал и че именно съпругата му, преоблечена като клоун, му е сигнализирала, че Бъркшър идва на мястото на срещата.

Бе разбрал какво се е случило със Сесилия Рандал и бе разкрил тайната на куклите.