Дэвид Балдаччи - Предатели

И накрая, слава богу, бе помогнал за спасяването на Джеймисън и залавянето на членове на шпионската мрежа на Бъркшър. Дали пък те нямаше да му дадат част от отговорите?

Това бяха все положителни резултати.

Но все още не бе разбрал защо Уолтър Дабни е избрал да застреля Ан Бъркшър именно пред Хувър Билдинг. Думите на Ели, че съпругът ѝ е искал да изпрати послание, не му прозвучаха убедително.

И тогава, също както думата „атлетична“ бе изскочила в главата му, сега изскочи и една фраза.

Изразил се е буквално.

Той скочи от пейката и хукна към апартамента, където се преоблече в сухи дрехи и надникна в стаята на Джеймисън. Тя спеше дълбоко, затова Декър грабна ключовете от колата и подкара към мястото, където бе започнало всичко.

По пътя позвъни на Марс и се отби да го вземе. Завари при него Харпър Браун, затова остави колата си пред хотела, в който бе отседнал Мелвин, и се прехвърли в нейното беемве. Тримата продължиха към Хувър Билдинг.

— Какво се върти в главата ти, Декър? — попита Браун.

— Прекалено много неща.

— Стига, кажи нещо конкретно.

— Веднъж ти споменах, че според мен Уолтър Дабни се е изразил твърде буквално.

— Да, спомням си.

— Мисля, че е избрал по същия начин и мястото, където да убие Бъркшър.

Браун и Марс се спогледаха с любопитство.

— Не те разбирам — отвърна тя.

Декър обаче не я слушаше.

Улиците бяха пусти. В далечината се чуха полицейски сирени и тримата видяха кортеж, който се носеше по разчистените от автомобили улици.

Браун извърна поглед от Декър и каза на Марс:

— Мразя, когато в града идват чужди политици. Объркват целия трафик.

— В Западен Тексас нямахме подобни грижи — отвърна Марс. — Имаше ли две коли една след друга на шосето, това се смяташе за задръстване.

Браун завъртя театрално очи и отвърна:

— Забавно.

Трафикът стана толкова натоварен, че накрая свърнаха към един паркинг и изминаха пеша остатъка от пътя. Дъждът бе намалял, но денят си оставаше мрачен и неприятен.

Браун вдигна яка, за да се предпази от ръмежа.

— Добре, стигнахме Хувър Билдинг. А сега какво?

Декър крачеше бавно, следвайки същия маршрут, който бе изминал в деня, когато Дабни застреля Бъркшър. Беше го правил толкова много пъти, че не знаеше какво очаква да открие сега.

Вероятно нищо.

И все пак той бе дошъл тук, воден от конкретна причина. Идеята му бе хрумнала, докато седеше на пейката край реката. И това не се дължеше на феноменалната му памет. Причината да дойде тук бе далеч по-проста — логическа догадка. Като полицай в Охайо често бе разчитал на подобни хрумвания.

А сега, когато имаше невероятна памет, можеше да използва и нея. Огледа улицата, всичко по платното и двата тротоара. Напред, назад, наляво, надясно.

През това време Браун подхвърли на Марс:

— Вашингтон е интересен град. Може да ти хареса тук.

— Това покана ли е? — погледна я той.

— Не давам обещания — отвърна тя с престорена свенливост. — И не очаквам обещания в замяна. Но ми е приятно в твоята компания.

— Мислех, че искаш да останеш сама за известно време след случилото се в твоята къща. Но после се появи изневиделица.

— Е, обмислих задълбочено въпроса и стигнах до извода, че ти ще се намираш в по-голяма безопасност, ако аз съм до теб.

Мелвин се засмя.

— Добре, трябва да призная, че за пръв път получавам подобно предложение от жена.

— Може би защото не си излизал с подходящите жени — отвърна тя.

— Тук определено си права.

Наляво, надясно, напред, назад. Хора, места, неща…

Декър затвори очи и се върна към онзи ден, към всичко, което бе видял тогава.

Добре, ясно…

Сега наложи сцената пред очите си върху онази, която бе видял в деня, в който Дабни застреля Бъркшър.

И веднага забеляза разликите.

Павилионът за бурито не беше тук.

Охранителят не стоеше в будката си.

Строителните работи в отсрещната сграда бяха преустановени.

Но както и миналия път, когато бе идвал тук, капакът на уличната шахта бе поставен на място и работниците си бяха отишли.

Погледна централата на ФБР — ръбеста, грозна, рушаща се…

Тоалетните не работеха.

Противопожарната инсталация бе извън строя.

По фасадата бяха опънати мрежи, които да ловят отчупилите се парчета бетон.

Дори охранителните камери не работеха както трябва…

Изведнъж Декър хукна.

Браун извика:

— Декър!

— Ей, Еймъс! — присъедини се към нея Марс.

Двамата затичаха след него. Декър сви зад ъгъла и спря едва когато стигна до улицата, успоредна на онази, от която бе дошъл.