Дэвид Балдаччи - Предатели

— В тази сграда работят над единайсет хиляди души! — възкликна Браун.

— Бързо! Насам! — извика Декър и посочи стълбището, което водеше надолу. Докато тичаха по стъпалата, той попита: — Някакви новини от газовата компания?

— Надявам се, че не те изненадва, но ме сложиха на изчакване. В момента слушам инструментал на „Би Джийс“.

Пробягаха два етажа надолу и се спуснаха в мазето. То също бе празно, нищо, освен голи стени. Огледаха се и в един момент Марс извика:

— Ей там!

Декър и Браун отидоха при него.

Видяха огромна макара с навит на нея кабел, опряна на стената. Беше по-висока от Декър.

— Какво ли прави това тук? — зачуди се Браун.

Декър надникна през отвора в средата на макарата, където обикновено работниците пъхаха една от вилките на мотокара, за да я повдигнат.

— Не мога да видя какво има отзад. — Декър мушна ръка и опипа мястото. — Запълнили са я с нещо. Твърдо е като бетон.

— Защо са го направили? — попита Браун.

Декър се опита да надзърне зад макарата, но тя бе твърде тежка и опряна плътно до стената.

— Една от възможните причини е, за да скрият онова, което се намира отзад — отвърна Декър, погледна Марс и попита: — Готов ли си?

Двамата опряха рамене от едната страна на макарата и забутаха. Тежестта бе огромна, но Декър и Марс бяха невероятно силни — или поне бяха такива на млади години — и бяха свикнали да бутат тежки предмети. Напънаха се, но краката им се плъзнаха по пода. Двамата изругаха, обляха се в пот, вените им се издуха, но успяха да преместят макарата сантиметър по сантиметър.

Пред погледа им се появи дупка в стената. Пробита право през железобетона.

Декър надникна в нея. Там започваше тунел, целият потънал в мрак.

— Някой има ли фенерче?

Браун вдигна телефона си и включи фенерчето му. После извади пистолета си. Декър направи същото.

Браун тръгна първа.

Марс погледна Декър и попита:

— Имаш ли някаква представа какво става там? Декър отвърна на погледа му с най-сериозното изражение, което Мелвин бе виждал.

— Там е краят на онзи телефонен разговор. А може би краят и на всичко останало.

Навлязоха в тунела и не след дълго се озоваха пред разклон. Високо над главите им се процеждаше лъч светлина.

Браун насочи натам фенерчето си.

— Шахтата е точно над нас — прошепна тя. — Светлината идва от отворите в капака.

— Което означава, че се намираме точно под улицата — каза Декър. — На доста голяма дълбочина под нея.

— Това сигурно е шахтата, в която са работели онези хора — отбеляза Браун. — И са проникнали в този подземен тунел от сградата, в която бяхме току-що.

Ускориха крачка и скоро се озоваха пред нов разклон. В краката им имаше купчина камъни и строителни отпадъци.

— Проникнали са и тук — каза Декър. — Явно тук е бил краят на сервизния тунел.

Преминаха през дупката и се озоваха в друг тунел.

— Как са успели да го направят? Да работят точно под улицата, без никой да ги чуе и забележи? — учуди се Марс.

— Не е точно под улицата — отвърна Браун. — През цялото време вървяхме под наклон. Предполагам, че се намираме на девет метра под нивото на улицата, а над нас има тонове пръст, чакъл и асфалт. Естествена звукоизолация.

Продължиха да вървят.

— Къде, по дяволите, се намираме? — попита Марс и се озърна неспокойно.

Декър се извърна към Браун. Тя го погледна многозначително.

— Мисля, че сме точно под Хувър Билдинг — отвърна Браун.

Не след дълго пред тях изникна нова дупка в стената на тунела, този път пробита странично.

Навлязоха предпазливо в обширно празно пространство. Прекосиха го и свиха зад ъгъла. Откриха поредната дупка в стената. Но щом пристъпиха към нея и тримата се закашляха силно, а очите им се насълзиха.

— Какво е това, по дяволите? — изохка Марс.

— Газ — отвърна Декър, придърпа сакото си и закри с него носа и устата си.

После се наведе, мина през дупката и се озова в друго помещение. Видя огромни почернели бетонни колони и купчина строителни отпадъци по средата.

Декър огледа дупката и купчината, без да сваля сакото от носа и устата си. Видя открита тръба, която приличаше на огромна отровна змия.

Браун и Марс, също с покрити усти и носове, се присъединиха към него и огледаха тръбата. Тя издаваше тихо съскане.

— Тръбата е пробита — каза Браун с дрезгав глас. — Ето откъде изтича газ.

— Не трябва ли да има някакви сензори, аларми? — попита Декър.

Браун посочи тавана, където бяха монтирани няколко устройства с формата на бели полусфери.