Дэвид Балдаччи - Предатели

Декър коленичи до него, стисна носа на Браун и започна да ѝ прави изкуствено дишане.

— Хайде, хайде, дишай! — молеше се Марс. — Моля те, Харпър, моля те! Не си отивай, не си отивай!

И продължаваше да натиска гърдите ѝ.

А Декър продължаваше да ѝ прави изкуствено дишане.

Въпреки всичко Харпър Браун не помръдваше.

Декър беше с костюм и вратовръзка. Косата му бе подстригана и сресана. Немирните му кичури бяха намазани с много гел.

До него стоеше Мелвин Марс, облечен също толкова официално. А зад тях бе Джеймисън в елегантна черна рокля.

Декър погледна часовника си.

— Време е.

Тримата тръгнаха по коридора, който водеше към залата. Тя вече бе пълна, а Богарт и Милиган бяха заели местата си на първия ред.

Богарт вдигна глава и улови погледите им, после посочи свободните места до себе си.

На сцената имаше трибуна с микрофон. Зад нея стояха две знамена — на Съединените щати от едната страна и на Агенцията за военно разузнаване от другата. На стената отзад се открояваше емблемата на АВР.

Декър впери поглед в нея и мислите му се върнаха към деня, в който Браун му бе описала символите. Черното представляваше неизвестното, докато пламъците и орелът символизираха знанието и интелекта.

Все неща, които май не достигаха в наши дни.

Но въпреки това те се бяха справили с неизвестното, нали?

Макар да бяха заплатили съответната цена.

Отляво на сцената се появи директорът на АВР и пристъпи към трибуната. Той откри церемонията и каза няколко думи. После отстъпи мястото си на мъжа, който се бе появил отдясно на сцената.

Всички присъстващи станаха на крака. А тези в униформа козируваха.

Президентът на Съединените щати застана на трибуната. Не носеше предварително подготвена реч. Нагласи микрофона и огледа присъстващите.

— Макар случилото се в Хувър Билдинг да е засекретено поради очевидни причини, днес сме се събрали, за да отдадем почит на един патриот, проявил истински героизъм, изложил се на огромен риск, за да спаси живота на толкова много хора. Както знаете, тази награда обикновено се връчва от представител на националното разузнаване. Но тъй като аз самият бях сред спасените, смятам, че съм безкрайно задължен на този човек. Това е дълг, който никога няма да мога да изплатя. Както някои от вас вече знаят, днес името на героя, или по-точно на героинята, ще бъде добавено към Стената на факлоносците на АВР близо до името на нейния баща.

Марс закри очите си с ръка и сведе глава. Декър постави ръка на рамото му.

Президентът продължи:

— За мен е огромна чест и удоволствие да връча на майор Харпър Браун най-високата награда в областта на разузнаването — Кръста на националното разузнаване за героизъм и доблест, които надминават всичко, което дългът би могъл да изисква от някого.

Всички станаха на крака, когато Харпър Браун, облечена в парадна униформа, се появи от задната част на сцената и завъртя колелата на инвалидната си количка към микрофона. После козирува отсечено на президента. Той отвърна на поздрава, връчи наградата, окачи лентата около врата ѝ и стисна ръката ѝ.

Двамата се обърнаха към публиката и президентът каза:

— Майор Харпър Браун, кавалер на Кръста на националното разузнаване.

Присъстващите заръкопляскаха, Мелвин Марс най-шумно от всички.

Браун огледа събралото се множество и помаха. По лицето ѝ се стичаха сълзи. Погледът ѝ обходи редиците и се спря на Декър. Тя се усмихна и около очите ѝ се образуваха бръчици. Той също се усмихна и козирува.

После Харпър видя Марс. И му смигна. Той се ухили до уши.

Когато Браун извърна поглед, Декър каза:

— Лекарите обещават да се възстанови съвсем скоро.

— Слава богу!

— Защо се разплака преди малко, Мелвин?

— По дяволите, Декър, за малко да я загубим. Парамедиците казаха, че най-вероятно е изпаднала в клинична смърт. Но успяхме да я върнем. Успяхме на косъм.

— Знам. Тя е жива, Мелвин, това е важното.

Декър се обърна и погледна Джеймисън, която продължаваше да се усмихва и да аплодира Браун. Тя улови погледа му и каза:

— Изглежда страхотно, нали?

— Прекрасно — отвърна Декър.

— И ти не изглеждаш никак зле с костюм и вратовръзка — отбеляза Богарт.

Милиган кимна в знак на съгласие.

— В интерес на истината, започваш да приличаш на истински федерален агент, Декър. Може би трябва да приложим изискванията за служебно облекло и към теб.

Усмивката на Декър се стопи и той спря да ръкопляска.