Дэвид Балдаччи - Предатели

— Какво е това? — попита той, когато Браун спря до него, леко запъхтяна.

— Кое?

Той посочи улицата.

— Това!

— Божичко, какво очакваш да е? Кортеж!

— Чий?

— Нямам представа. — Браун впери поглед в автомобилите, а после огледа околните сгради. — Ако съдя по дължината на кортежа и броя на охраната, контра снайперистите по покривите и костюмарите със слушалки в ушите, бих казала — вицепрезидентът. Или дори президентът.

— Той ще идва днес в Хувър Билдинг?

— Случва се от време на време.

Марс щракна с пръсти.

— Сутринта гледах телевизия във фитнеса на хотела, докато тренирах. Тогава го видях.

— Какво си видял? — попита Декър.

— Президентът ще дойде тук, за да връчи някаква награда. По случай успешна съвместна операция с британците и германците. Британският премиер и онази жена… как се казваше… която е начело на Германия, също ще присъстват.

— Президентът спомена това по време на посещението ни в Белия дом — каза Браун. — Връчването на наградата е свързано с някаква съвместна операция, спасила живота на много хора. Богарт знае за нея.

Кръвта се отцеди от лицето на Декър.

— Британският премиер и германският канцлер също са тук, така ли?

Браун го изгледа с любопитство.

— Декър, какво има?

Той се обърна към нея.

— Уолтър Дабни е знаел нещо, макар да предполагам, че не е знаел подробности. Ели Дабни заяви, че съпругът ѝ се е опитвал да изпрати на терористите мощно послание. Искал да ги накара да се откажат от намеренията си. Тя беше права за посланието, но не и за адресата. Посланието, което Уолтър Дабни е изпратил, е отправено към нас.

— Какво послание?

— Послание без думи.

— Говориш неразби…

— Послание без думи. Посланието е скрито в действията му.

— Неговите действия?

Декър я погледна.

— Извършил е акт на насилие пред Хувър Билдинг! Браун се обърна бавно и погледна първо спрелия кортеж, после централата на ФБР и накрая Декър. Тогава и тя пребледня.

— О, господи!

Декър се втурна назад и заобиколи сградата. Отново забеляза празната будка на охраната. Реши, че заради посещението на президента служителят вероятно е вътре и помага на охраната на сградата.

Браун и Марс отново го настигнаха.

— Какво ще правим, Декър? — попита тя. — Смяташ ли, че ще се опитат да убият президента и останалите лидери? Смяташ ли, че стрелците са вече в сградата?

— Обади се на Богарт и му кажи какво подозираме. Мелвин, ела с мен.

Двамата се затичаха, а Браун извади телефона си.

Декър прекоси улицата и спря пред капака на шахтата. А после вдигна поглед към централата на ФБР.

— Денят, в който Дабни застреля Бъркшър, тук имаше работници. Правеха нещо в тази шахта.

— Какво правеха?

— Нямам представа. — Декър затвори очи и се върна към онзи ден. — Но не видях камион на никоя общинска служба.

Марс се взря в надписа на капака.

— Пише „Вашингтон Газ“.

— Можеш ли да го отвориш?

Марс се наведе и хвана ръба на капака.

— Декър, виж! Металът е заварен.

Браун, която се бе присъединила към тях, обясни:

— Обичайна практика на Сикрет Сървис е да запечатва всички капаци на шахти по маршрута на кортежа. — Тя замълча. Изглеждаше объркана. — Но кортежът е на съседната улица. Не мисля, че ще минат оттук.

— Свърза ли се с Богарт? — попита Декър.

Тя кимна с угрижено изражение.

— Декър, той е вътре в сградата. Присъства на церемонията.

— По дяволите! Каза ли му да я евакуират?

— Казах му какво подозираш, но, Декър, разбери, че не могат да прекратят церемонията и да изведат всички на базата на твоите подозрения. Разбрахме се да му звънна веднага щом открием нещо.

— Например че президентът е загинал? — отвърна гневно той.

Марс се помъчи да го успокои.

— Е, какво друго си спомняш от този ден? — попита той.

Декър се обърна към него.

— Спомням си, че един камион влезе в сградата на ФБР. А охранителят ми каза, че повечето външни камери не работят.

— Нещо друго?

Декър се извърна рязко и погледна сградата срещу Хувър Билдинг.

— Видях работници, които внасяха материали в тази сграда.

Поведе ги към нея. Опитаха се да надникнат през прозорците, но те бяха облепени с плътна хартия отвътре. Декър натисна дръжката на бравата. Беше заключена. Отстъпи назад и вдигна поглед.

— Не мисля, че вътре има някой.

— Извършват ремонт — каза Браун и посочи табелата, окачена на един прозорец.

— В такъв случай тук би трябвало да се работи, не смятате ли?