Дэвид Балдаччи - Предатели

— Алекс е моя приятелка. Винаги може да разчита на мен. Както и аз на нея.

— Това е добре. Можете да умрете заедно. Вие и вашата приятелка.

— Някой ден може би, но не мисля, че ще е днес.

— Ситуацията е извън вашия контрол.

— Така е.

— В такъв случай говорите глупости.

— Мислете каквото си искате.

Жената го изгледа подозрително. Нареди нещо на един от мъжете на чужд език. Мъжът ѝ отговори и погледна към прозореца. Даде знак на двама от останалите да огледат навън.

Жената отново погледна към Декър.

— Или сте много глупав, или много смел.

— Опасявам се, че в момента не съм нито едното, нито другото.

Жената извади пистолет от джоба си и го опря в челото му. Вратата на къщата се отвори отново и мъжете се върнаха, като поклащаха глави и размахваха ръце.

Жената се усмихна на Декър.

— В такъв случай да приемем, че сте много глупав. Какво ще кажете?

Стаята имаше една врата и два прозореца. Всички те излетяха от рамките си, а миниексплозиите изпълниха помещението с гъст остър дим. Жената с пистолета изпищя, изтърва го и падна на колене.

Джеймисън се претърколи от канапето на пода. Мъжете се свлякоха на земята.

Декър зърна нещо през единия прозорец, но само за миг, преди да затвори очи и също да рухне върху дъските.

— Светлинно звуковите гранати са гадна работа, Рос.

Декър седеше на един стол, все още леко замаян. Богарт го потупа по рамото.

— Съжалявам, това беше единствената възможност. Мисля, че ще се съгласиш с мен, че тя е за предпочитане пред смъртта.

Двамата се намираха във вашингтонския офис на ФБР на осемдесет километра от мястото, където похитителите бяха държали Джеймисън. Мелвин Марс седеше от другата страна на Декър.

— Мисля, че постъпи добре, като не разчиташе аз да те измъкна от тази каша, Декър — каза той.

Декър потърка ушите си и отвърна:

— Стига ми, че прояви готовност да рискуваш живота си заради мен. Но си прав, нуждаехме се от тяхната помощ.

— Постъпи правилно, като ни позвъни, Декър — каза Богарт. — Бързо съставихме план. Беше доста рискован…

— Но свърши работа.

Богарт вдигна малко устройство.

— Добре се справи.

— Препънах се с огромните си крака и паднах до микробуса. Използвах възможността да го закрепя под стъпенката. Имах късмет, че успях да го направя, преди да ме претърсят. Ами ако не бях успял?

— Тогава двамата с Алекс щяхте да сте мъртви.

— Изобщо не ви забелязаха — каза Декър.

Богарт се усмихна.

— Ей, Декър, ние сме ФБР.

— Как е Алекс?

— Още е зашеметена. Ударили са я доста силно, когато са я отвлекли. И са я упоили. Но нищо сериозно.

— Сигурен ли си? — попита Декър.

— Сигурен съм. Ще се оправи.

— А онези типове? Те ли са поставили подслушвателните устройства в дома на Дабни? Те ли са убили Сесилия Рандал?

— Не сме измъкнали и една дума от тях и, честно казано, съмнявам се, че ще успеем. Корава пасмина се оказаха.

— Връщаме се в изходно положение, така ли? — попита Декър.

— Да, като изключим, разбира се, факта, че заловихме група чужди шпиони.

— Мисля, че разговаряха на руски.

Богарт кимна.

— Да, на руски. Ако не друго, това ще ни даде коз пред Москва.

— Но някои от тях са от Близкия изток, Рос. Освен това, разговорите, които са засекли в АНС, са били на арабски. Смяташ ли, че руснаците играят заедно с джихадистите?

— Работата ми във ФБР ме научи, че всичко е възможно.

— Все още нямаме представа откъде ще дойде ударът — продължи Декър.

— Вярно. Но ако позволим да се разчуе, че сме заловили техни агенти, може да отменят каквото там са замислили.

— Не можем да разчитаме на това — възрази Декър.

— Прав си, не можем.

— Какво ще правим тогава? — попита Мелвин Марс.

— Ще открием какво планират и ще го предотвратим — отвърна Декър.

В стаята влезе Милиган и седна до Богарт.

— Добре, Държавният департамент се е свързал с Външното министерство в Москва. Руснаците отричат да имат нещо общо.

— Това не ме изненадва — каза Богарт.

— Нито пък мен — каза Милиган.

— Мен обаче ме изненадва.

Вдигнаха погледи и видяха на прага Браун.

— Какво има? — попита Богарт.

— Колегите от АВР току-що получиха секретно съобщение от Москва. По всичко изглежда, че руснаците са засекли разговори с аналогични заплахи, насочени към тях.

— Аналогични заплахи? — възкликна Милиган. — Вярвате ли им?

— На никого не вярваме сто процента. Никога. Но хората ни смятат, че руснаците казват истината. Знаят, че в момента отношенията между Вашингтон и Москва са крайно деликатни. Да, руснаците несъмнено имат регионални претенции, но не желаят директна конфронтация с нас. Това би им се отразило зле. Тяхната ахилесова пета е икономиката им. Основава се почти изцяло на добива на горива, а днес предлагането надвишава търсенето в световен мащаб. И бездруго им наложихме санкции заради онази каша с Украйна и анексирането на Крим.