Дэвид Балдаччи - Предатели

— Странно — погледна я Декър.

— Кое? — отвърна Ели.

— Джулс беше убедена, че не сте в състояние да криете тайни от семейството си. Очевидно е сгрешила. Сесилия Рандал съзнателно ли ви помагаше в предаването на куклите и шпионската дейност?

— Не, тя нямаше представа.

Вие ли я убихте? — попита Декър.

Ели Дабни поклати глава.

— Никога не бих могла да го направя. Но забелязах, че ключът от дома ѝ, който държахме в кухнята, е изчезнал. Вероятно ви е казала нещо, което е притеснило хората на Ана. И те са я убили.

— Права сте — отвърна Декър. — Сесилия Рандал ми каза, че според нея произхождате от богато семейство. Разказа ми и за здравословните проблеми във вашето семейство. Вероятно са се опасявали, че може да ми разкрие още нещо, което да засили подозренията ми.

Богарт пристъпи към Ели и каза:

— Госпожо Дабни, арестувана сте по обвинение в шпионаж срещу Съединените щати.

После ѝ прочете правата, а Милиган ѝ сложи белезници.

Ели Дабни погледна отново към гроба на съпруга си и промълви:

— Съжалявам, Уолт. За всичко.

Преди Богарт и Милиган да я отведат, Декър каза:

— Госпожо Дабни, имам още един въпрос.

— Какъв? — попита уморено тя.

— Защо съпругът ви застреля Бъркшър пред централата на ФБР? Вие ли избрахте мястото или той?

— Аз уговорих срещата с Ана в този ден. Но тя не знаеше, че вместо мен ще отиде Уолтър. И за да отговоря на въпроса ви, да, идеята за мястото беше на Уолтър. Всъщност мястото, което съобщих на Ана, бе пред кафенето на ъгъла. Но след като подадох сигнала на Уолтър, той ми каза, че ще я пресрещне пред сградата на ФБР и ще я застреля там.

— И после ще се самоубие? — попита Декър.

Тя кимна, свела поглед към земята.

— Вие сте невероятна актриса — отбеляза Джеймисън. — Когато ви видях до леглото на съпруга ви в болницата, и през ум не ми мина, че всичко това е игра.

Ели Дабни отвърна с разтреперан глас:

— Току-що бях изгубила единствения мъж, когото съм обичала през живота си, така че, уверявам ви, сълзите ми бяха съвсем истински.

Настъпи неловко мълчание, което Декър наруши:

— И все пак защо точно пред сградата на ФБР?

— Уолт искаше да уплаши здравата тези копелета. Смяташе, че убийството на Ана ще изпрати много мощно послание. Докато аз просто исках да я видя мъртва.

— Не е ли споменал защо избира това място?

Тя поклати глава и изхлипа тихо.

— Може да не ми е имал доверие… Не че бих могла да го виня за това.

Богарт и Милиган я отведоха. Декър обаче не тръгна след тях. Обърна се и отиде до гроба. Джеймисън и Браун седнаха на пейката и започнаха да го наблюдават.

— Какво според теб обмисля? — прошепна Браун.

— Един господ знае — отвърна Джеймисън. — Никога, никога не съм успявала да проникна в главата му.

А Декър стоеше до гроба и се взираше в прясно изкопаната пръст.

— Съжалявам, господин Дабни. Заслужавахте по-добра участ. Много по-добра.

— Дъщерите знаят ли? — попита Джеймисън.

Тя седеше срещу Декър в кабинета им във вашингтонския офис на ФБР. Той кимна.

— Останаха изумени, меко казано. Имаха чувството, че ги връхлита цунами след цунами. Няма да могат да я видят за известно време, но Богарт ги уведоми за всичко. Ще ѝ осигурят адвокат. Ще ѝ трябва много, много добър адвокат.

— Тя ни помогна. Каза ни важни неща.

Декър я погледна.

— Ели Дабни е прехвърлила шейсет. Не само е шпионирала против страната ни, но е замесена в убийството на Бъркшър. Дори съдът да се отнесе снизходително към нея, едва ли ще излезе жива от затвора.

— Знам. Имах предвид, че е била притисната между чука и наковалнята.

— Тя сама е избрала да стане шпионка.

— О, стига, говорим за Щази и КГБ. Наистина ли смяташ, че е имала избор? Ако беше отказала, сигурно щяха да я разстрелят или да я пратят в Сибир.

— Това няма значение, Алекс. Законът не прави изключение в подобни случаи. Претърсиха къщата и откриха куп подслушвателни устройства. Ето как хората на Бъркшър са знаели какво става. Всичките са безжични, а сигналът може да бъде уловен от човек, седнал в кола на триста-четиристотин метра от къщата.

Джеймисън се облегна на стола си и се заигра с химикалката, която бе взела от бюрото си.

— Какво имаше предвид, когато я попита защо Дабни е избрал сградата на ФБР, за да застреля Бъркшър?

— Исках да разбера дали знае отговора.

— Това ми е ясно. Но защо смяташ, че е важно?

— Защото няма обяснение.

— А ти не обичаш необяснимите неща.