Дэвид Балдаччи - Предатели

— Според вас шпионите могат да бъдат изключително смели и самоотвержени само ако работят за американците, така ли?

Браун трепна, но не каза нищо.

Декър продължи:

— Видеозаписът е изчезнал, планът на съпруга ви се е провалил… затова сте решили да убиете Бъркшър?

Ели Дабни кимна.

— Когато надеждите ми да пробия в спорта рухнаха, бях вербувана от източногерманското Министерство на държавната сигурност — поясни тя, когато видя, че останалите я гледат объркано. — По това време то работеше в тясно сътрудничество с Москва и КГБ. Бяха разработили съвместна разузнавателна програма за инфилтрирането на агенти в Съединените щати, но не като чужденци, а като хора с такива биографии, че всички да ги приемат за американци. Обясняваха ни, че по този начин шансовете ни за успех ще бъдат по-големи. Преминах интензивно обучение, което продължи години. Тогава се запознах с Ана, която също участваше в програмата, но от страна на КГБ. Беше изключително интелигентна, комбинативна, фанатично предана на каузата на Съветския съюз. Аз бях шпионка, а тя — моят отговорник. Никога не станахме приятелки. Не това беше целта. Онова, което се създаде между нас, беше много по-силно от приятелството. Бяхме оперативни агенти, чийто живот нямаше да струва и пукната пара в мига, в който ни разкриеха. Затова връзката между нас беше много силна, почти неразрушима.

— Разбирам — отвърна Браун, с което си заслужи погледите на останалите.

Ели продължи:

— Бях подложена на интензивна идеологическа обработка, да не кажа промиване на мозъка, в резултат на което се чувствах горда, че служа на страната си. И го правих честно и самоотвержено в продължение на много години. Парите за къщата и колата? Казах на Уолт, че са обезщетение от дърводобивната компания, отговорна за калното свлачище, убило родителите ми. Обясних му, че през годините са се натрупали лихви и така сумата е нараснала на няколкостотин хиляди долара.

— Добре — отвърна Декър. — Макар да съм изненадан, че е предпочел да похарчи парите, вместо да ги вложи в бизнеса, който вероятно е планирал още тогава.

Ели Дабни се усмихна.

— Това беше нашият малък компромис. Той получи мечтаната кола, а аз — мечтания дом. Често минавах покрай тази къща още когато принадлежеше на други собственици. Винаги съм я харесвала. В родината ми живеех в едностаен апартамент. Струваше ми се невъзможно да имам такава къща. Но успях.

— Разбирам.

Тя се обърна към Декър.

— А после се случи нещо.

— Открихте истината за анаболните стероиди? — попита той. — И разбрахте какво са причинили те на депата ви.

Ели Дабни махна пренебрежително.

— Не. Отдавна го бях научила. Бях съсипана от помятанията… от страданията на децата ми. Но не можех да направя нищо по този въпрос. Можех да направя нещо друго обаче — да престана да върша онова, заради което бях дошла в тази страна. Можех да престана да шпионирам.

— И какво ви подтикна към това решение? — попита Богарт.

Тя се усмихна. Изражението ѝ бе едновременно тъжно и замечтано.

— Осъзнах, че обичам семейството си повече, отколкото обичам родината си — отвърна тя. — И всеки божи ден живеех, преследвана от ужаса, че мога да бъда разкрита. Затова… спрях да го правя. Обърнах гръб на родината си. Прав сте, Ана побесня. На мен обаче не ми пукаше. Тя заплаши да ме издаде. Но аз бях взела мерки да се защитя. Разполагах с информация, с доказателства, които да разобличат шпионската ѝ мрежа. Получи се патова ситуация. Така стояха нещата — въздъхна Ели Дабни, — докато… Ана не ме надхитри, като използва Натали.

Тя стана и отиде до гроба на Уолтър.

— Шпионската мрежа на Ана продължава да действа дори след смъртта ѝ. Свързаха се с мен. Поискаха същото, каквото и от Уолтър — да шпионирам за тях. Макар той да беше мъртъв, те предложиха да ме уредят да започна работа там, където мога да им бъда полезна. Не им отговорих. Страхувах се, че ако им откажа, ще убият всички ни. Те обаче ни наблюдаваха през цялото време. А вие не спряхте да идвате… Убедена съм, че освен това са подслушвали дома ни. И са чули някои неща.

— Например за куклите, които намерихме? — попита Декър.

Ели Дабни кимна.

— Не са си губили времето — отбеляза Браун. — Задействали са се още същата нощ.

— Как куклата на Джулс се е озовала у Ана? — попита Декър. — През цялото време ли е била у нея, или наскоро е попаднала в ръцете ѝ?

— Поиска ми я в замяна на помощта във връзка с Натали. Предполагам, че го е приела като символична победа… нали използвахме тези кукли, за да шпионираме.