Дэвид Балдаччи - Предатели

По лицето на Ели Дабни се стичаха сълзи. Тя поклати глава, но не каза нищо, докато студеният вятър се носеше на пориви над гробището. Задъха се, извади инхалатор от джоба си и пръсна три пъти в устата си.

Всички стояха и я гледаха. Вятърът брулеше лицата им.

Накрая Джеймисън отиде при Ели Дабни, подаде ѝ хартиена кърпичка и отстъпи крачка назад. Ели изтри сълзите си.

— Мисля, че сте се свързали с Бъркшър посредством някой стар канал за комуникация — продължи Декър. — Изложили сте ѝ своята дилема и тя ви е казала какво иска от вас в замяна на десетте милиона, които ще вземе от своята организация. Предали сте думите ѝ на съпруга си и той се е погрижил да набави ценната секретна информация. Така Натали е била спасена.

Но после се е случило нещо, нали? Натали се е изтървала. Оказало се, че дългът ѝ съвсем не е бил десет милиона. Хората на Бъркшър са я принудили да излъже, за да изпаднете в паника и да се върнете към шпионския занаят. Бъркшър отдавна е наблюдавала семейството ви с надеждата да открие някаква слабост, която да използва. И е успяла. Възползвала се е от майчиното чувство на Натали. Вие обаче сте разбрали, че Бъркшър ви е измамила. И сте казали на съпруга си. А той, воден първо от чувство на вина, че е предал страната си, и второ, от ясното съзнание, че няма да доживее евентуален процес, е решил да убие Бъркшър. С ваша помощ.

Ели прибра инхалатора в джоба си и седна на пейката.

— Госпожо Дабни, не съм дошъл тук, за да ви съдя. Задачата ми е да открия истината. Нищо повече.

— Ако ни сътрудничите, това ще ви се отрази благоприятно — добави Богарт.

— Убедени сме, че хората на Бъркшър готвят нещо — намеси се и агент Браун. — Някаква форма на атака. Ако ни помогнете, можете да разчитате на много по-спокойно бъдеще, отколкото ако откажете да ни сътрудничите.

— Признаването на истината винаги е добро начало — завърши Декър.

Измина една безкрайно дълга минута.

Когато Ели Дабни заговори, гласът ѝ бе дрезгав, но твърд. А тонът ѝ бе унил и примирен.

— Господи, колко съм уморена! Уморена съм от всичко това! — Тя помълча и продължи: — Уолт ми каза за тумора. Никога не би скрил от мен подобно нещо. Дори след като разбра… след като разбра какво съм правила. Макар че отиде в Хюстън с Натали, а не с мен, за да получи потвърждение на диагнозата. — Ели Дабни замълча отново и погледна гроба. — Идеята да убием Ана не беше на Уолт, а моя. Аз исках да я убия. — Тя поклати глава и за миг затвори очи. — Но Уолт, самоотвержен до самия край, настояваше той да го направи. Както сам казахте, никога не би доживял до процеса.

— Вие сте се облекли като клоун — заяви Декър. — И сте дали сигнал на съпруга си.

Ели изтри очи с кърпичката.

— Бях оставила колата си в един гараж близо до централата на ФБР. Влязох там, свалих клоунския костюм, преоблякох се и се прибрах у дома. Знаех какво ще направи Уолт. Плаках през целия път. Имах чувството, че съм попаднала в истински кошмар. Не можех да мисля…

— Открихме запис, на който съпругът ви изпразва съдържанието на банковия си сейф, придружен от непозната жена — каза Богарт.

— Не съм сигурна, но предполагам, че е някоя от хората на Бъркшър. Не знаете, но те се опитаха да вербуват Уолт, след като открадна онази информация, за да плати дълговете на Натали. Ана винаги е играла стратегически. Отмъщението ѝ срещу мен стоеше на заден план. Но привличането на Уолт към шпионската ѝ мрежа щеше да е голям успех за нея. Срещнаха се с него, казаха му някои неща. Той никога не би направил това, което искаха. Но беше изключително умен. В това отношение не отстъпваше на Ана. Престори се, че играе по свирката им, само защото следваше собствения си план. Впоследствие направи видеозапис, на който разкриваше какви тайни е откраднал и споменаваше име, за да могат властите да разбият шпионската мрежа на Ана. Нямам представа как, но те научиха за плановете му и взеха записа.

— Споменавал ли е вашето име като част от шпионската мрежа? — попита Богарт.

— Не. Искаше да ме предпази.

— Много благородно! — каза рязко Браун. — Като се има предвид колко жестоко сте го лъгали и използвали години наред.

Ели я погледна.

— За вас също работят шпиони, нали?

— Да.

— И те проникват на разни места и се преструват на други хора, нали?

— Случва се — призна Браун.

— А вие вярвате, че вършат важна работа в името на родината си?

— Разбира се. Те са изключително смели и самоотвержени.