Дэвид Балдаччи - Предатели

Последва ново завъртане на колелцата. Появиха се нови образи.

Пет… шест… седем… осем…

Джакпот!

В главата му грейна една-единствена дума, досущ като онези тайни послания, изскочили от страниците на книгата за Хари Потър.

Декър се изправи толкова рязко, че главата му се замая.

Атлетична.

Декър излезе от моргата на ФБР, след като отново бе разговарял с доктор Лин Уейнрайт. Този път ѝ бе задал нови въпроси и бе получил нови отговори. Полезни отговори.

Върна се във вашингтонския офис на ФБР, седна пред компютъра и започна да търси. На екрана се изля порой от информация и парченцата от пъзела започнаха да заемат местата си все по-бързо и по-бързо.

Най-после!

Откри термини, които никога през живота си не бе срещал, включително няколко, които дори не можеше да произнесе. Разгледа снимки на хора, направени преди десетилетия.

Много снимки. На много хора.

Всичките покойници, отишли си твърде рано от този свят. И все с болка.

Беше нещо чудовищно. А светът се бе престорил, че не го забелязва.

Но това чудовищно нещо бе открило възможности пред други хора. И те се бяха възползвали от тях.

После си спомни една снимка, поставена на място, където не би трябвало да бъде.

Не беше обърнал внимание на този факт. Беше му се сторил маловажен, макар много добре да знаеше, че в това разследване не може да има нищо маловажно.

Декър стана, излезе и се отправи към кабинета на Богарт.

Завари го в компанията на Милиган и Джеймисън, които го уведомиха, че очакват агент Браун.

— Кажете ѝ да ни чака у Дабни — отвърна Декър.

— Защо? — попита Богарт. — Какво е толкова важно там?

— Всичко.

Трийсет минути по-късно спряха пред входа на Дабни. Беемвето на Браун вече бе паркирано там. Тя излезе от колата, когато Богарт, Декър и останалите се отправиха към къщата.

— Какво има? — попита Браун. — Защо сме тук?

Милиган посочи Декър.

— Заради него.

Джулс отвори вратата.

— Трябва да говорим с майка ви — каза Декър.

— Не е тук.

— Къде е?

— Щом настоявате, на гроба на татко.

— А той къде се намира?

— Не можете ли да я оставите на мира поне за малко?

— Къде се намира? — повтори настойчиво Декър.

Джулс се поколеба и му каза.

— И още нещо — добави той. — Трябва да прегледам един от албумите със снимки, които ми показахте по-рано.

Влязоха в гробището през широко отворената двойна порта от ковано желязо. Браун бе оставила колата си пред дома на Дабни и се бе качила при Декър и останалите.

— Мразя гробищата — каза Джеймисън. — Заравят те в пръстта, идват известно време, а после спират. Не, благодаря. Предпочитам да ме кремират.

— Мисля, че имаш достатъчно време да обмислиш този въпрос — подхвърли Богарт и зави по една странична алея, следвайки упътването на Джулс Дабни.

До бордюра бе паркиран ягуар кабриолет. Когато спряха, видяха Ели Дабни да седи на каменна пейка до пресния гроб на съпруга си. Надгробна плоча все още нямаше.

Излязоха от колата и Браун попита:

— Декър, няма ли да ни кажеш какво става?

— Ще разберете всичко само след две минути — отвърна той и ги поведе по алеята към Ели Дабни.

Тя ги изгледа враждебно.

— Джулс ми позвъни, за да ме предупреди, че идвате. Не искам да прозвучи грубо, но когато посещавам гроба на съпруга ми, очаквам да уважавате скръбта ми.

— Разбирам — отвърна Декър. — За съжаление, въпросът не търпи отлагане.

Той седна на пейката до нея, а останалите ги наобиколиха. Извади от джоба си една снимка и я показа на Ели.

— Родителите ми — отвърна тя. — Откъде я взехте?

— Загинали са при свличане на земни маси.

— Да, беше ужасно.

— И всичко е било унищожено? Къщата, плевнята, телата им… Така и не са ги открили. Джулс ни каза.

— Ако не бях на училище по това време, и аз щях да загина.

— И сте изгубили всичко? Родителите си? Всички вещи?

— Да! Нямах нищо, освен дрехите на гърба ми. Нямах семейство. Отидох в сиропиталище.

Декър кимна.

— В такъв случай откъде се е появила тази снимка?

Ели понечи да каже нещо, но спря. Покашля се и отвърна:

— За щастие, беше у мен. Винаги я носех със себе си.

Декър кимна.

— Очаквах подобен отговор.

— Това е самата истина.

— Говорих тази сутрин със съдебномедицински експерт от ФБР. За щастие, нейният чичо е бил лекар на американския олимпийски отбор през седемдесетте. Той ѝ е разказвал какво са правели колегите му в някои страни. И тя ми съобщи доста интересни неща.