Дэвид Балдаччи - Предатели

— Всичките имат тайни отделения — обяви Милиган.

Декър седеше срещу него, а Богарт се бе настанил на стола зад бюрото си. Джеймисън и Браун седяха срещу Богарт.

— И така, куклите на дъщерята на Сесилия Рандал са напълно идентични с тези на четирите дъщери на Дабни и всичките имат скривалища? — попита Джеймисън.

Декър кимна и взе две от куклите.

— Това е Миси, куклата на Джулс Дабни. А тази е била на Ронда, дъщерята на Сесилия Рандал. Можете ли да ги различите?

Всички се приведоха напред и впериха погледи в двете кукли.

— Дори петънцата от боя по обувките са напълно еднакви — каза Браун.

— Помиришете косите им — подкани ги Декър.

Браун и Джеймисън го направиха. Джеймисън възкликна:

— Миришат еднакво.

— Именно. Джулс позна куклата си по петънцата от боя и миризмата. Дъщеря ми правеше същото със своите играчки. Това е обичайно за децата. Който и да стои зад тази история, трябва да призная, че обръща голямо внимание и на най-дребните детайли.

— Това означава ли, че Рандал е била брънка от тази шпионска мрежа? — попита Браун.

— Сигурно.

— Не е задължително — отвърна Декър. — Може да е била замесена, без да знае.

— Как би могло да стане това? — намръщи се Браун.

— След като Ронда Кейн ми каза за куклите, разговарях надълго и нашироко с нея. Когато била малка, още преди да тръгне на училище, всеки ден ходела с майка си у Дабни. А като пораснала, Рандал я записала в близко до тях училище. Очевидно семейството е уредило това. Рандал я водела у тях и Ронда оставала там да си играе или да си пише домашните, докато станело време да се прибират. А когато поотраснала, занимавала децата — била им бавачка и дори помагала на майка си в домакинската работа. Вярно, правела го след училище, но, така или иначе, повечето си дни прекарвала в дома на семейство Дабни.

— Тогава обаче едва ли е носила кукла със себе си — каза Джеймисън.

— Не, разбира се. Но го е правила в продължение на години. Ронда Кейн нямаше представа кога са били разменени куклите. А аз не можех да ѝ кажа нищо друго, без да разкрия конфиденциална информация, затова не питах повече.

— Добре, да предположим, че куклите са били използвани за предаване на крадена информация — каза Браун. — Как според теб са го правили?

— Уолтър Дабни е изнасял секретни материали от АНС и ги е носил у дома си. Нямам представа как ги е измъквал от агенцията, но всички знаем, че това се е случвало в миналото. И други са успявали да изнасят информация от там. След като е започнал собствен бизнес, задачата му се е улеснила. Трябвало е само да предаде данните от проектите, по които работи, на своя отговорник или направо на купувача. Поставял ги е в някоя от куклите. Когато Ронда Кейн е идвала със своята кукла, той е трябвало само да ги размени. Ронда винаги е връщала куклата си у дома. Сама ми каза, че когато била малка, вземала някоя кукла в училище или пък майка ѝ я носела в дома на Дабни, за да си играе с нея, когато свършат часовете. Попитах я дали често е сменяла куклите и тя каза, че един ден си играела с една, друг ден — с друга, защото не искала да се чувстват самотни.

— Какво е ставало после? — попита Браун. — Ако Сесилия Рандал не е била част от това?

— Когато Рандал е отивала на работа, някой е влизал в дома ѝ. Изваждал е информацията от куклата и си е отивал. Тя не е имала охранителна система. Би трябвало да са влизали и излизали без проблем.

— Възможно е — съгласи се Богарт.

— По този начин Дабни изобщо не е контактувал с другата страна. Струва ми се, че Сесилия Рандал е играела ролята на посредник, без изобщо да разбере. Освен това не мисля, че са използвали куклите всеки ден. Уолтър Дабни вероятно е предупреждавал по някакъв начин другата страна кога вътре има нещо.

— А когато децата пораснали и куклите заели мястото си по лавиците, той по всяка вероятност е прибягвал до друг похват — каза Богарт. — Както Бъркшър е използвала онази книга например.

— Това означава, че Уолтър Дабни е предавал страната си в продължение на трийсет години! — възкликна Браун.

— Така изглежда — призна Богарт.

— Странно, че не са го хванали в даден момент — отбеляза Милиган. — Имам предвид, че толкова други шпиони, дори такива, които са работили с години, в крайна сметка са били разкрити.

— Знаем за тях, само защото са били разкрити — изтъкна Декър. — Възможно е да има много, които никой никога не е залавял.

Браун кимна.

— Слабото място на Уолтър Дабни е била дъщеря му. Смятал е, че тя е в опасност, затова е действал по-бързо от обичайното. Или пък отдавна е спрял да шпионира и е изгубил форма. Както и да е, потърсил е старата си връзка, за да помогне на Натали. Този път обаче ние го засякохме. Вярно, прекалено късно, за да му попречим да продаде откраднатите тайни, да застреля Бъркшър и да се самоубие.