Дэвид Балдаччи - Предатели

— Това означава, че основният виновник за вродените дефекти на децата е съпругата с нейните лекарства.

— Вижте какво, хората в тази страна — от децата до старците — пият прекалено много лекарства. Майка ми например вземаше по двайсет и четири хапчета на ден през последните три години от живота си, а тя имаше приятелки, които вземаха още повече. Имам чувството, че днес всяко дете пие „Риталин“ или друг психостимулант. Звучи абсурдно, но е самата истина.

— Разбирам — отвърна Декър. — Но това ме гложди… И бездруго не разполагам с други следи.

— Може би се хващате за сламка.

— Възможно е. Но предпочитам да мисля, че съм на крачка да открия иглата в копата сено.

Коленете на Декър го боляха. Донякъде от дъжда, донякъде от стари футболни травми. И донякъде от факта, че краката му опираха в арматурното табло, а воланът се бе забил в корема му.

Непременно трябва да си купя една прилична кола.

Чистачките се бореха безуспешно с дъжда по предното стъкло. Декър имаше чувството, че мисълта му се носи ту наляво, ту надясно в техния ритъм.

Не можеше да прогони от главата си едно нещо, което можеше да се окаже важно.

Сесилия Рандал бе разговаряла с него и Джеймисън. Малко след това тя бе убита.

Декър и Браун бяха разговаряли със семейство Дабни. Малко след това двамата едва не бяха убити.

Имаше ли причинно-следствена връзка между тези факти?

Мислите му се върнаха към разговора с домашната помощница.

Сесилия Рандал бе решила, че Ели Дабни произхожда от богато семейство. Оказа се, че това не е истина. В такъв случай какво можеше да обясни покупката на къщата и поршето още докато Уолтър Дабни беше работил в АНС, при това на нископлатена длъжност? Един от възможните отговори бе шпионската дейност на Дабни.

Ели Дабни имаше куп здравословни проблеми, включително спонтанни аборти. Три от дъщерите ѝ бяха високи и атлетични, но имаха астма. На Саманта ѝ липсваха пръсти, а на Аманда — част от ръката. Семейство Дабни са прекрасни, бе заявила Сесилия, трудно можело да се намерят по-добри.

След което някой бе пронизал с куршум мозъка ѝ.

А после двамата с Браун разговаряха с Ели Дабни и дъщерите ѝ за онази кукла. И откриха другите кукли със същите тайни отделения.

Тръгнаха си от дома им и отидоха на вечеря, след което се отбиха в къщата на Браун, където едва не бяха убити от банда главорези с автомати.

И в двата случая причината най-вероятно бяха разговорите в дома на семейство Дабни.

Възможно ли бе някой да подслушва къщата? И този някой да го е нападнал край старата къща на Бъркшър в гората? И да е изпратил убийците снощи?

Не биваше да забравя и куклите! Как точно се вписваха те в тази история? Както бе казала Ели Дабни в защита на своя съпруг, Уолтър не бе докосвал куклите. Вероятно не ги бе носил в офиса, не ги бе тъпкал с крадена информация и не ги бе предавал на някого — на някоя неизвестна трета страна — само за да ги върне по-късно на дъщерите си. В това нямаше логика. Всеки щеше да обърне внимание на мъж, който носи кукла. А и човек не може да влезе в АНС с кукла в ръка.

Възможно бе Уолтър Дабни изобщо да не бе правил подобни неща. Възможно бе размяната да е ставала по съвсем друг начин.

Декър завъртя рязко волана и подкара колата в друга посока.

Паркира срещу дома на Сесилия Рандал. Полицията бе вдигнала охраната, но входната врата изглеждаше открехната. Декър изскочи от колата и пресече тичешком улицата, докато дъждът се сипеше отгоре му. Почука на вратата.

Никой не отговори. Той извади пистолета си, бутна вратата и надзърна вътре.

— ФБР! Има ли някой?

Отново не получи отговор. Но чу проскърцване на дъски и вдигна поглед нагоре.

На втория етаж имаше някой.

Декър се качи тихо по стълбите и се огледа. Видя само две стаи. В едната светеше лампа.

Промъкна се до вратата и тъкмо да сложи ръка върху топката на бравата, когато тя се завъртя.

Декър отстъпи назад с насочен пистолет.

Жената изпищя, когато го видя, и изпусна кашона, който носеше.

— О, господи! Какво искате? — изкрещя тя. — Моля ви, не ме наранявайте!

Декър бръкна в джоба си и извади служебната си карта.

— Аз съм от ФБР. Няма да ви нараня.

Жената се олюля и се подпря на рамката на вратата.

— Божичко! Уплашихте ме до смърт!

Декър прибра пистолета си и я огледа.

Жената беше чернокожа, слаба, около четирийсетте, с къса прошарена коса.

— Коя сте вие? — попита той.

— Ронда Кейн.