Дэвид Балдаччи - Предатели

Лоша работа е старостта, помисли си Декър.

Затвори вратата на аптечката и се присъедини към Браун в спалнята.

— Няма други кукли — каза тя.

Взеха трите кукли и слязоха долу. Влязоха в дневната, в която бяха оставили Ели Дабни и дъщерите ѝ. Джулс продължаваше да държи в ръце старата си кукла.

— Какво ще правите с тях? — попита Саманта и посочи куклите.

— Трябва да ги вземем — отвърна Браун.

— Но защо?

— Защото са веществено доказателство.

Саманта понечи да отвърне нещо, но погледна Джулс и се отказа.

Декър седна срещу Джулс.

— Искам да ви покажа тази снимка още веднъж и да ви попитам дали познавате жената на нея. — Той извади снимката на Бъркшър.

— Казах ви, че не я познавам — отвърна Джулс.

Декър я показа на останалите. Ели и дъщерите ѝ я погледнаха и поклатиха глави.

— Представете си я с по-тъмна коса и с по-малко бръчки — настоя Декър.

Отново се взряха в снимката и Джулс каза:

— Наистина не я познавам.

Тя погледна Саманта и майка си, които повторно поклатиха глави.

— Какво означава това? — попита Ели Дабни. — Куклите и всичко останало? Нищо не разбирам.

— Ние също, ако този факт може да ви послужи за успокоение — отвърна Браун.

— Да не би… да не би да подозирате, че Уолт е бил замесен в нещо, свързано с тези кукли? Какъв смисъл има в това? Те бяха играчки на момичетата, не негови. Никога не съм го виждала да държи кукла. Това е абсурдно!

— Нямаме право да обсъждаме нищо в момента — отвърна Браун. — Все още сме на етап събиране на доказателства.

Двамата с Декър си тръгнаха с куклите и се отправиха към колата ѝ. Той спря, обърна се и погледна къщата.

— Знаеш ли онази детска игра „Топло — студено“?

— Да.

— Всеки път, когато изляза от тук, имам чувство, че е станало по-студено.

Когато потеглиха, Браун подхвърли:

— С Мелвин ще вечеряме навън. Ти и Алекс ще дойдете ли с нас?

— След вашия чудесен пикник?

Тя се изчерви и отвърна:

— Наистина беше чудесен. Мелвин ми донесе цветя.

— Сигурни ли сте, че искате компания? — попита той.

— Скъсваме се от работа. На карта е заложена съдбата на страната. Но няколко часа в приятна компания може би ще ни се отразят добре.

— Съгласен — каза Декър.

Вечерята мина добре, разговорът бе лежерен и духовит. Това беше приятно разнообразие на фона на напрегнатото разследване, което им позволи да презаредят батериите си. След ресторанта и четиримата отидоха в дома на Браун близо до Капитолия.

Джеймисън огледа смаяно луксозния интериор.

— Харпър, имаш прекрасен дом!

Браун ѝ подаде чаша вино и каза:

— Заслугата е най-вече на баба ми. Тя имаше усет за тези неща. Но и аз добавих това-онова. Няколко картини, онази статуетка там, два-три килима. И още някои неща — добави небрежно тя. — Получи се удобно и уютно.

— Да, наистина.

Декър и Марс седяха в другия край на дневната. Вместо вино двамата бяха предпочели по бутилка мексиканска бира „Дос Екис“.

— Вечерта беше забавна — каза Мелвин.

Той беше облечен с джинси и тъмнозелено поло, което едва побираше мускулестия му торс.

— С теб винаги е забавно, Мелвин.

Декър се обърна и видя, че Браун наблюдава Марс. После тя продължи разговора си с Джеймисън.

— По всичко изглежда, че госпожа Браун е твоя почитателка.

Марс отпи от бирата и се ухили като малко момче.

— Тя е страхотна жена. Била е къде ли не, правила е какво ли не. А аз не съм ходил никъде и не съм правил нищо. — Той се огледа. — Богата е, но не го демонстрира. Това ми харесва. Освен това е атлетична. И има не само спортна фигура, но и спортен дух. Рано сутринта тичахме заедно.

— Преди пикника? — попита Декър.

Усмивката на Марс стана още по-широка.

— Знам. Но ни е приятно, когато сме заедно. Във всеки случай, тя няма проблем да поддържа моето темпо. Понякога дори си мисля, че не дава всичко от себе си.

— Освен това е мила с децата и обича животните. Добра партия е.

Мелвин продължи да се усмихва.

— Познаваме се съвсем отскоро. Но съм убеден, че си пасваме.

— Искрено се радвам за теб, Мелвин — каза Декър и погледна часовника си. Минаваше полунощ. — Ще си допия бирата, а после ще се при…

Лампите угаснаха и четиримата потънаха в пълен мрак.

— Какво става, по дяволите? — възкликна Марс.

— Или някой бушон е изгорял, или трансформаторът отвън е гръмнал — отвърна Декър.

Покрай него мина някой, но в мрака Декър не видя кой. Секунда по-късно Браун каза: