Дэвид Балдаччи - Предатели

— Имате ли нещо против да останете с мен и да отговорите на въпросите, които могат да възникнат?

Джулс въздъхна и покорно седна до него, а той взе първия албум.

Снимките бяха подредени хронологично, затова Декър сравнително бързо откри това, което го интересуваше.

— Това ли са дядо ви и баба ви? — посочи той няколко стари снимки.

Джулс кимна.

— Родителите на баща ми. Вече са покойници. Родени са в Принстън, Ню Джърси. Често им ходехме на гости. Дядо беше професор по политология в университета там.

— Впечатляващо. Изглеждат ми заможни хора.

— Не. Живееха в къща, осигурена от университета. А когато остаряха, татко започна да им помага финансово.

Декър посочи друга снимка.

— А тези?

— Родителите на мама. Те са от Орегон.

— Ходили ли сте им на гости?

— Не. Само съм чувала за тях. Имали са малка ферма. Загинали са в свлачище, когато мама е била дете. Кални порои отнесли целия имот, къщата, плевнята, всичко… Така и не открили телата на родителите ѝ. По това време мама била на училище, затова оцеляла. После я изпратили в сиропиталище. А когато пораснала, заминала за Източното крайбрежие.

— Как са се запознали родителите ви?

Изражението на Джулс омекна.

— В интерес на истината, историята звучи доста романтично. Баща ми тъкмо бил завършил колеж и започнал работа в Мериленд. Майка ми била сервитьорка в едно кафене близо до офиса му. Тя също учила в колеж. Част от колегите на татко се отбивали там, за да закусват и обядват. Тя често обслужвала масата му и така завързали приятелство. По онова време мама е била голяма красавица. Не се съмнявам, че е имала куп ухажори. Една вечер, когато си тръгвала от работа, татко я чакал на паркинга с букет цветя и билети за театър. Излишно е да казвам, че са се влюбили. Останалото, както се казва, е история.

— Много мило. Това означава, че майка ви не произхожда от богато семейство.

— От богато семейство? Не, не съм чувала нищо подобно. Защо?

— Някой спомена за… Не е важно.

Декър затвори албума.

— Нещо друго? — попита Джулс.

— Натали обади ли ви се?

Тя кимна.

— Звучеше добре. Каза, че съжалява за всичко.

— А вие какво ѝ отвърнахте?

Джулс сви рамене.

— Това, което е направила Нат, е отвратително. Имам предвид, че… тя разби семейството ни. Но въпреки това си остава моя сестра.

— Кръвта вода не става — каза Декър и стана.

— Открихте ли убиеца на Сиси?

— Не още. Но работим по въпроса.

— Нищичко не разбирам… Честна дума.

— Не сте единствена.

Декър излезе от къщата, обърна се и огледа фасадата. Знаеше, че е трябвало да го забележи по-рано. Имаше две възможности. Трябваше само да разбере коя от тях съответства на истината.

— Осемстотин четирийсет и девет хиляди долара, толкова им е струвала къщата — каза Милиган на Декър. — Купили са я преди малко повече от трийсет и пет години. В момента данъчната ѝ оценка е четири пъти по-голяма, да не говорим за цената ѝ на свободния пазар.

Намираха се в кабинета на Милиган във вашингтонския офис на ФБР. Предишната вечер, когато се прибра, Декър се извини на Джеймисън за внезапното си излизане. Тя на свой ред му се извини за подхвърлените коментари.

— И без това сме под голямо напрежение — каза му. — И най-вече ти. Не биваше да те натоварвам допълнително.

С това разговорът бе приключил.

Сега Декър се взираше в екрана на компютъра.

— Преди трийсет и пет години. Две години след раждането на Джулс — каза той.

— Точно така.

— По това време Дабни още е работил в АНС, нали?

— Да — каза Милиган. — Постъпил е там четири години по-рано, веднага след колежа. Шест години по-късно е напуснал и е основал собствена компания.

— Знаем ли каква заплата е получавал в АНС?

— Знаем приблизително и за да изпреваря очевидния ти следващ въпрос, ще кажа, че с нея не е можел да си позволи дори скромна къща. Въпреки това е купил цяло имение, и то на двайсет и шест годишна възраст. Това определено е трябвало да привлече внимание.

— Знаем ли дали е платил в брой, или е взел кредит?

— Документите, които открих, показват, че Дабни е платил четиристотин хиляди в брой, а за останалата сума е взел кредит. Съпругата му също е работела по онова време. Била е агент по продажбите във фирма за недвижими имоти.

— Може ли с нейната заплата да са изплащали вноските по кредита?

— Не, дори двете заплати не са били достатъчни. Откъде обаче са дошли онези четиристотин хиляди за първоначалната вноска? Колегите от АНС би трябвало да са задали този въпрос още тогава.