Дэвид Балдаччи - Предатели

— Може да са го задали и да са получили удовлетворителен отговор — каза Декър.

— Възможно е — призна Милиган. — Ще ги попитаме, но от собствен опит съдя, че не бива да очакваме да получим каквато и да било информация от тях. Богарт непрекъснато им задава въпроси, свързани с Дабни, но досега не е получил нито един отговор. — Погледна Декър и попита: — Какво привлече вниманието ти към това?

— Голяма скъпа къща, купена от млада двойка, която не разполага с пари. Елементарно.

— Предполагам, че трябваше да ми направи впечатление. Но тази подробност ми се е изплъзнала на общия фон… Дабни е преуспял през годините и домът му е красноречива илюстрация на успеха му. Не се сетих да проверя кога го е купил.

— Сесилия Рандал ми каза, че Дабни си е взел жълто порше по същото време, когато е сключил сделката за къщата. Според нея, ако се съди по облеклото и поведението на госпожа Дабни, тя произхождала от богато семейство. Джулс обаче казва, че родителите на Ели са загинали в свлачище и тя е израснала в сиропиталище. Възможно е да е получила обезщетение. Но в такъв случай защо е работила като сервитьорка, за да си плати колежа?

— Няма логика — призна Милиган.

— Открием ли откъде са дошли парите, може би ще разберем какво се е случило толкова години по-късно.

— Смяташ ли, че има връзка?

— Би трябвало.

— Дабни е работил в АНС. Несъмнено е имал достъп до класифицирана информация. А после е започнал собствен бизнес. Смятаме, че е прибягнал до шпионаж съвсем наскоро, и то само за да помогне на Натали. Но това са предположения. Ами ако е шпионирал през всичките тези години?

— Не мога да преценя — каза Декър. — Може да е работил с Бъркшър преди трийсет години, а после да е престанал поради някаква причина. Десетилетия по-късно се е обърнал към нея, за да му помогне да продаде откраднатата информация. Това отговаря на въпроса защо не успяхме да открием каквато и да било връзка между тях. Не сме проверявали миналото им преди трийсет години.

— Мисля, че си на прав път.

— От друга страна, Дабни няма как да е убил Сесилия Рандал. Някой друг го е направил.

— Не сме сигурни, че смъртта ѝ е свързана с нашия случай. Може да е случайно убийство.

Декър поклати глава.

— Не мисля, че е случайно.

— Ако Дабни е шпионирал през цялото време, семейството му няма да преглътне лесно тази новина, особено след всичко, което жена му и дъщерите му преживяха.

— В този случай няма нищо лесно — отвърна Декър.

Сбогува се и тръгна по коридора към кабинета, който делеше с Джеймисън. Предаде ѝ разговора си с Милиган.

— Теорията ти обяснява някои неща — каза тя.

— Но не ни приближава към отговора на въпроса кой стои зад всичко това. Или къде възнамерява да нанесе своя удар. Това е най-важното.

— Преди малко разговарях с Богарт. Не са открили нищо полезно в дома на Горски.

Декър седна срещу нея и впери поглед в тавана.

— Не си доволен от собствената си теория, нали?

— Защо го казваш?

— Защото те познавам. Личи ти.

Той се обърна и я погледна.

— Права си, не съм доволен.

— И кога ще останеш доволен?

— Когато подредя цялата картина, а не само част от нея.

— Може и да не успееш.

— Не изключвам подобна възможност.

Той качи върху бюрото огромните си крака с обувки четирийсет и осми номер и се облегна на стола си.

— Говори ли с Харпър Браун? — попита Джеймисън.

— Не съм се чувал с нея.

— Двамата с Мелвин са се видели отново.

— Откъде знаеш?

— Току-що говорих с него. Отишли са на обяд… по-скоро на пикник на остров Рузвелт. Каза, че са прекарали страхотно.

— Радвам се, че Браун намира време за удоволствия, докато работи по случай, който може да предреши съдбата на тази страна.

— Всеки има нужда от почивка от време на време — отвърна Джеймисън.

— Сега пък ти я защитаваш — подсмихна се Декър.

— Не, просто демонстрирам напредничаво мислене. Трябва да гледаме напред, не назад.

— Добре, аз също трябва да отбележа някакъв напредък. Затова да се залавям за работа — каза той и се изправи.

— Къде отиваш?

— Не съм сигурен, но като разбера, ще ти кажа.

— Ей, Декър!

Той се обърна.

— Какво?

— Защо се застъпи за мен пред Сикрет Сървис и настоя да присъствам на срещата в Белия дом?

— Въпросът ти ме изненадва.

— Какво искаш да кажеш?

— Това имах предвид, когато казах, че винаги можеш да разчиташ на мен, Алекс.

— Не смяташ ли, че подходът ти е погрешен?