Дэвид Балдаччи - Предатели

— Добре, но ако семейство Горски е било богато от много години и през цялото това време ни е шпионирало, бихме могли да изключим Близкия изток — каза Декър. — Арабите влязоха в голямата игра едва след Единайсети септември.

— Ще останеш изненадан, ако научиш истината — отвърна Браун.

— Семейство Горски било ли е в състояние да краде поверителна информация? — попита Богарт. — Или просто е финансирало онези, които са се занимавали с това?

— Второто. Те са се движели сред най-висшите кръгове във Вашингтон и са познавали хора, които са имали достъп до секретна информация. Говоря за политици, военни, държавни служители, ръководители на компании от военната промишленост. В този дом вероятно често са идвали такива гости.

— Твърде много неизвестни, и то на най-високо ниво — отбеляза Богарт.

— Казвам това, което мисля, агент Богарт.

— И предполагаш, че тайните, които Уолтър Дабни е откраднал, са били предадени по тази верига?

— Не бих се изненадал, ако установим, че Горски са платили хазартните дългове на Натали в замяна на секретната информация, която Дабни е откраднал. Предал я е директно на Бъркшър. Тя на свой ред я е предала на Дженкинс, а той — нататък по веригата. — Браун погледна Богарт и каза: — Моите хора разбиха шифъра в „Хари Потър“.

— И?

— Предавали са си класифицирана информация в продължение на поне девет месеца. С помощта на флуоресцентна светлина открихме съобщения в най-различни цветове. Както подозирахме, става въпрос за „задна вратичка“ към три строго секретни бази данни на АВР. Предполагахме, че Дабни е откраднал именно тази информация. В резултат на това бяха разкрити няколко наши агенти, които работеха под прикритие в чужбина. Вече загубихме петима от тях…

— Но Дабни не е крал информация преди девет месеца — изтъкна Богарт. — Той се е включил доста по-късно, когато Натали е затънала в дългове.

— Очевидно не е бил единственият шпионин, с когото са работили — отвърна Браун.

— Но той не би могъл да разполага с подобна информация само защото е работил по договори с военното разузнаване — каза Джеймисън. — Вашите хора би трябвало да пазят тази информация само за вътрешно ползване.

— Така е. Но Дабни е използвал познанството си с ключови хора в агенцията, за да получи кодовете за достъп до въпросните бази данни. Установихме това постфактум, когато вече бяхме понесли сериозни щети.

— Къде са работили агентите, които сте загубили? — попита Декър. — Това би могло да стесни критериите за търсене.

— В Сирия и Либия.

— Този факт помага ли ни да извадим от уравнението част от неизвестните? — попита Декър.

— Би ни помогнало, но преди трийсет години. В момента Русия е толкова силно ангажирана със ситуацията в Близкия изток, че нищо чудно и тя да стои зад това. Путки неотклонно реализира плана си отново да превърне Майка Русия в глобален играч. За целта трябва да разпростре влиянието си навсякъде, включително в пустинята. Не бива да изключваме и Китай, защото те преследват същите цели. Достатъчно е да погледнете какво правят в Южнокитайско море. И двете страни увеличават военния си потенциал. Не забравяйте и Северна Корея. Ким Чен Ун е непредвидим играч, твърдо решен да създаде ракета с ядрена бойна глава, която да достигне Западното крайбрежие.

— Изглежда, апокалипсисът ще настъпи по-скоро рано, отколкото късно — отбеляза унило Джеймисън.

Декър седеше на канапето със затворени очи и клюмнала глава.

Джеймисън току-що бе излязла от банята, облечена с дълга тениска и шорти. С едната ръка миеше зъбите си, а в другата държеше найлонов плик с боклук. Прекоси боса коридора, хвърли поглед към Декър, сви рамене и хвърли плика в кофата за смет до кухненския плот.

В този момент на вратата се почука.

Джеймисън се огледа и видя, че Декър не реагира.

Тя понечи да каже нещо, но устата ѝ беше пълна с пяна. Изтича в банята, за да я изплакне.

Отново се почука.

— Декър, ще отвориш ли?

Той не помръдна, дори не отвори очи.

— Ще приема това за „не“! — каза Джеймисън, избърса устата си с хартиена салфетка и забърза към вратата.

Погледна през шпионката и облещи очи.

— Да? — попита тя през вратата.

Отвън стояха четирима мъже, всичките облечени в костюми. Един от тях бе поднесъл пред шпионката разтворената си служебна карта.

— Мили боже! — промълви Джеймисън.

Отвори вратата и отстъпи крачка назад.

Четиримата не помръднаха. Водачът им огледа Джеймисън от глава до пети, след което хвърли поглед към Декър през отворената врата на кухнята.