Дэвид Балдаччи - Предатели

— Откъде съм я получила?

— Кой ви каза?

— А! Служителката от социалните служби, която придружаваше Джоуи при постъпването му при нас. Тя ми каза. Беше доста разстроена. Също като мен.

— И тъй, казали са ви, че Джоуи е щял да бъде осиновен, но осиновителите му разбрали, че е болен, и това ги е разколебало?

— Точно така.

— Имате ли медицинския картон на Джоуи?

— Да.

— Знам, че по принцип нямате право да разкривате подробности пред нас. Но можете ли да ни кажете кога му е била поставена диагнозата левкемия?

Палмър се почувства неловко, но в крайна сметка се консултира с компютъра. Лицето ѝ отново изобрази безкрайно учудване.

— Нищо не разбирам. Това е толкова нелогично. Чудя се как не съм съобразила по-рано.

— За какво? — попита Джеймисън.

Декър отговори:

— Всеки онкоболен преминава през съответното лечение, особено когато пациентът е дете и целият му живот е пред него. Диагнозата на Джоуи би трябвало да е поставена още преди години, след което да е преминал през цял спектър от терапии, преди лекарите да обявят положението му за безнадеждно. И едва тогава да постъпи тук. Следователно двойката, пожелала да „осинови“ Джоуи, би трябвало да е знаела за състоянието му от много отдавна.

— Точно така. Напълно прав сте — потвърди енергично Палмър.

Декър се огледа.

— Ръководите хубав хоспис. Частен хоспис. Как е възможно сираче като Джоуи да си позволи услугите ви?

— Ами… въпросната двойка… тя прояви известно благородство и плаща сметките за Джоуи.

— Искате да кажете, че са поели всички разходи за дете, което не са пожелали да осиновят? — попита Джеймисън. — Струва ли ви се логично?

— Ни най-малко — отвърна Декър. — Но от друга страна… Как Джоуи се озова точно тук? — обърна се той към Палмър.

— Те двамата го доведоха. Искаха лично да изберат мястото, тъй като щяха да плащат сметките.

— А Бъркшър и Дженкинс са дошли при вас след постъпването на Джоуи, нали?

— Да. Малко след това, но Джоуи, както виждам, е бил първи.

— И Бъркшър сама е пожелала да чете на Джоуи?

— Да.

— Как изобщо е разбрала за него?

Въпросът му озадачи Палмър.

— Нямам представа. Но си спомням, че когато дойде, попита дали имаме деца. Заяви, че иска да повдигне духа им.

— Не се съмнявам. И единственото дете по това време беше Джоуи, нали?

— Да. Много необичайна практика е малко дете да бъде настанено в хоспис. Но, уви, понякога се случва.

— Така е — съгласи се Декър.

— Както вече казах, фактът, че поеха разходите на Джоуи, компенсира донякъде отказа им да го осиновят.

— Не мисля, че случаят е такъв.

— Какво? — попита недоумяващо Палмър.

— Дайте ни имената и адреса на семейството.

— Това е конфиденциална информация.

— Опасявам се, че трябва да я споделите с нас.

— Защо?

— Защото тези хора са използвали вашия хоспис, за да предават открадната секретна информация на врагове на страната ни. Ако това не е достатъчно за вас, винаги можем да извадим заповед за обиск и да повикаме спецчастите.

Горният край на Масачузетс авеню. Наоколо имаше предимно посолства и огромни частни имения. Старите пари и новите долари пребиваваха в неловко съжителство. Човек не идваше да живее тук, ако нетното му богатство не беше поне деветцифрено число.

Кварталът не беше свикнал с полицейско присъствие, освен при появата на чуждестранен лидер и кортеж от коли със знаменца.

— Е, Декър, надявам се да си прав — каза притеснено Богарт.

Заедно с Милиган и Джеймисън те седяха в автомобил, паркиран срещу импозантна къща от трийсетте години на миналия век, заобиколена от висока каменна стена с порта от ковано желязо.

— Аз също — отвърна Декър.

— Да действаме тогава.

Излязоха от колата и пристъпиха към портата. Богарт каза по радиостанцията:

— Всички да заемат позиции. Готови ли сте? — Когато получи отговор, кимна и ги подкани: — Хайде.

Той натисна звънеца, чу се някакво слабо пращене, но никой не му отговори. Позвъни пак. Резултатът беше същият.

— ФБР, отворете портата!

Отново никакъв отговор.

— ФБР, отворете портата или ще бъдем принудени да влезем със сила!

Нищо.

— Има ли изобщо някой? — зачуди се Богарт. Огледа се и включи радиостанцията. — Екипът да дойде.

Минута по-късно пред входа спря микробус, от който слязоха двама спецполицаи. Те свалиха таран на колела с хидравлично задвижване.

— Действайте — даде им зелена светлина Богарт.