Дэвид Балдаччи - Предатели

Двамата полицаи включиха тарана, разположиха го срещу портата от ковано желязо и застопориха колелата. Единият натисна бутона на дистанционното, което държеше в ръката си. Буталата на тарана се изстреляха напред и удариха двойната порта точно по средата. Крилата отхвърчаха навътре.

— Влизайте! — каза Богарт в радиостанцията си.

От микробуса слезе екип тежковъоръжени полицаи и се втурна по алеята към къщата. От другата страна на двора през оградата се прехвърлиха федерални агенти и също хукнаха към къщата.

Богарт, Милиган, Декър и Джеймисън последваха ченгетата от специалните части. Застанаха пред входната врата, Богарт почука по масивното дърво и се представи. Отново не получи отговор.

— Разбийте вратата — нареди той.

Преносимият таран отново влезе в действие и изкърти вратата за миг. Агентите нахлуха в къщата.

Тя беше огромна, с множество стаи и места за криене. Но не им се наложи да търсят дълго.

Библиотеката бе прекрасно обзаведено помещение с лавици от пода до тавана и огромна камина с мраморен плот. По средата бяха разположени богато резбовано бюро и високо старинно кресло. До едната стена имаше черно кожено канапе, два фотьойла и масичка от ковано желязо и дърво, които сигурно струваха петцифрена сума.

Не че това имаше някакво значение за тях.

Мъжът седеше на един от фотьойлите. Жената лежеше на канапето. В челото на всеки от тях зееше дупка с почернели ръбове.

— Алфред и Джулия Горски — обяви Богарт.

— Тези типове не оставят свидетели — заяви Милиган.

— Трябва да претърсим това място от тавана до мазето — заяви Богарт.

— Ще повикам криминалистите — отвърна Милиган, извади телефона си и отиде в далечния ъгъл на библиотеката.

Богарт погледна Декър.

— Значи те са използвали умиращо дете като средство за предаване на секретна информация?

Декър кимна.

— Знаели са, че Джоуи умира. Затова са го избрали за „осиновяване“. Никога не са имали намерение да стане част от семейството им. Просто са го довели в хосписа. Затова Бъркшър е започнала да ходи там. Така си е осигурила идеалното прикритие. Кой би я заподозрял? Открихме, че Дженкинс е постъпил на работа като нощен управител, когато жената, заемала тази позиция, не се е появила на работа. Питам се кога ли ще открият и нейното тяло.

— По дяволите! Този случай става все по-голям и по-голям! — възкликна Богарт.

— Вселената също — отвърна Декър.

— Добрата новина е, че сме в процес на разбиване на тяхната шпионска мрежа. Вече изгубиха четирима агенти и това едва ли ще са последните жертви в техните редици.

Обърнаха се и видяха Харпър Браун на прага.

Тя пристъпи напред и огледа двата трупа.

— Познаваш ли ги? — попита Богарт.

— Чувала съм за тях. Семейство Горски организираше благотворителни балове, прерязваше лентите на нови болници, даваше приеми, на един, от които е присъствал и началникът на моята агенция.

— Какво знаеш за миналото им?

— Имигранти от Полша. Основатели на огромна търговска компания.

— Е, сега вече знаем с какво са търгували — каза Джеймисън.

— Изненадан съм, че след като са били толкова известни, случилото се с Джоуи не ги е компрометирало — каза Богарт. — Имам предвид отказа им да го осиновят.

— За тази работа си има специалисти по връзки с обществеността — отвърна Браун. — Освен това семейството е плащало престоя му в хосписа. При това положение никой е нямало да ги укори, ако изобщо се е знаело. Финансирали са строителството на нов център за младежи в неравностойно положение в югоизточната част на щата. Никой е нямало да ги обвини заради случая с Джоуи, колкото и ужасно да звучи.

— Питам се как ли въпросните специалисти по връзки с обществеността ще извъртят нещата, когато се разчуе, че Горски са били шпиони — отвърна гневно Джеймисън.

Богарт се обърна към Браун:

— Ти как се озова тук?

Браун погледна Джеймисън.

— Алекс ми звънна. За което съм ѝ благодарна.

— За нищо — отвърна Джеймисън, а Декър я изгледа с любопитство.

— Имаш ли представа за кого може да са работили Горски? — попита Богарт.

— Очевидните заподозрени са руснаците, разбира се. Но не бива да изключваме китайците, севернокорейците, някои страни от Близкия изток…

— Нима терористи от Близкия изток биха използвали хора като Горски? — учуди се Джеймисън. — Не мисля, че биха могли да им имат доверие.

— Много хора, които на пръв поглед приличат на теб и мен, започват да изповядват радикални идеи — отвърна Браун. — Същото се отнася до севернокорейците и китайците. А понякога всичко се свежда до парите.