Дэвид Балдаччи - Предатели

— Изчакай малко.

Милиган натисна няколко клавиша и изведнъж различни букви от книгата започнаха да трептят.

— Те флуоресцират! — възкликна Джеймисън.

— Да. Опитахме няколко източника на интерактивна светлина, докато открием нужния.

— Но цветовете са различни — продължи Джеймисън. — Буквите са с различни цветове.

— Смятаме, че имаме обяснение. Ако са използвали книгата продължително време, би трябвало да са изпращали множество различни съобщения. Различните цветове са начин получателят да разбере това. Синьото, което виждате, маркира едно съобщение. Червеното — друго. Не знаем кое е първото и кое е второто, но сме убедени, че това е системата.

— А какво гласят съобщенията? — попита Декър.

— Не е толкова лесно. Буквите не съответстват на нито един код, с който сме се сблъсквали до момента. Нашите дешифровчици не успяха да го разбият и се обърнаха за помощ към АНС и АВР. Може да отнеме известно време, но за момента поне знаем как са си предавали кодирани съобщения.

— Бъркшър и Дженкинс — уточни Декър.

— Точно така. Тя е получавала секретна информация, която е кодирала, а той е използвал специална светлина, за да прочете буквите, да ги препише и да ги дешифрира. После е предавал информацията нататък по веригата.

— Доста умно решение… да използват хосписа по този начин — отбеляза Декър.

— Искаш да кажеш жестоко — поправи го Джеймисън.

— По този начин Бъркшър и Дженкинс не са влизали в пряк контакт — каза Богарт. — Изпращали са си съобщения чрез книгата.

— Смяташ ли, че са използвали този метод, за да предават информацията, която Дабни е откраднал?

— Не съм сигурен, но ми се струва доста вероятно.

— И въпреки това Дабни е убил Бъркшър. Защо?

— Още не сме успели да докажем, че двамата са се познавали — обади се Декър.

— Може да са се срещали на някое тайно място. В къщата в гората например — предположи Джеймисън.

— Добре, да речем че той е продавал секретна информация на Бъркшър — каза Декър. — Въобразявал си е, че тя струва десет милиона, но сумата всъщност е много по-малка. Така и не е видял трансфера на парите. Знаел е, че плащането е извършено, тъй като дъщеря му и семейството ѝ са останали невредими. После е започнал да изпитва угризения, затова е убил Бъркшър и се е самоубил. Но защо на улицата, пред очите на толкова хора? И защо Бъркшър се е съгласила да се срещнат пред Хувър Билдинг? Това вероятно е последното място, на което би искала да бъде. Не е ли заподозряла, че нещо не е наред?

— Най-вероятно — обади се Богарт. — Но нали Дабни наскоро е сключил сделка с нея, нищо чудно да е решила, че иска да сключи още една.

— Шпионка, която използва книга в хоспис, за да избегне срещата лице в лице с шпионин, с когото е работела в продължение на години, решава да отиде на лична среща с човек, изпълнил една-единствена поръчка? И за място на срещата избират улицата пред централата на онази агенция, която лови чужди агенти? — Декър погледна Богарт и възкликна: — Виждаш ли някаква логика в това?

— Не много — призна Богарт. — Но все пак се е случило.

— А може би не — отвърна Декър.

— Сиси е мъртва?

Декър седеше срещу Натали.

На най-малката от сестрите Дабни вече бе повдигнато официално обвинение. Тя бе получила адвокатска защита, но бе останала в ареста, тъй като прокуратурата смяташе, че има опасност да се укрие. Поради секретния характер на делото единственото съдебно заседание се бе провело в кабинета на съдията.

Натали сякаш бе остаряла с десетина години от последната им среща на летище „Дълес“.

Декър кимна. Бе поискал да говори с нея насаме. Останалите го очакваха в съседно помещение.

— Всъщност била е екзекутирана.

— Кой би постъпил така с нея? Тя беше нашата домашна помощница.

— Откакто сте били съвсем малки?

— Да, Сиси работеше у нас, откакто се помня.

— Е, някой все пак я е убил.

— Но защо смятате, че убийството ѝ има нещо общо с нашето семейство?

— Не твърдя, че има, но и не бива да изключвам подобна възможност. Трябва да признаете, че вероятността това да е случайно съвпадение е твърде малка.

Натали кимна.

— Предполагам, че сте прав. Майка ми и сестрите ми знаят ли?

— Да. Беше голям шок за тях.

— Мама ни отгледа, но Сиси винаги е била край нас. Мама много я обичаше. Татко пътуваше постоянно, не знам какво щеше да прави тя без Сиси.

— Сигурен съм, че е било точно така. Извадили сте късмет с нея.

— Защо пожелахте да се видим?