Дэвид Балдаччи - Предатели

— Ще ми обясниш ли какво имаше предвид? — попита Джеймисън, когато тя и Браун останаха сами.

Декър бе слязъл от беемвето и се бе запътил към вашингтонския офис на ФБР. Джеймисън бе останала на задната седалка. Когато той се обърна, тя му махна. Миг по-късно бе влязъл в сградата.

Браун я погледна в огледалото.

— Мисля, че бях съвсем ясна.

— Ясна като мъгла. Каза, че съм права за едно, а за друго — не. Не разбрах за кое по-точно?

— Сега ли държиш да го обсъдим?

— Можем да продължим да го отлагаме, но тогава ще натрупаме такава неприязън, че каквото и да каже някоя от нас, то няма да има значение за другата.

Браун изключи двигателя, разкопча предпазния си колан и се извърна назад.

— Беше права, че съм се издънила. Но сгреши, че не ми пука за нищо и никого. Напротив, интересува ме какво мисли Декър за мен. Интересува ме Мелвин, макар да го познавам съвсем отскоро. Чувствам се добре в неговата компания. Двамата разговаряхме дълго за теб и Декър. Той има невероятно високо мнение за вас. Никога не бих го наранила и знам, че и той не би го направил. Просто не е такъв човек. Повярвай ми, имала съм връзка с безсърдечни мъже.

— Аз също — каза Джеймисън. — Виж, бях прекалено груба… не бях справедлива…

— Свикнала съм. Животът и бездруго не е справедлив. Баща ми беше добър човек и страхотен войник. Извърши истински чудеса в АВР. Не се опита да ме разубеди, когато постъпвах в армията, но и не ме окуражи. А когато му казах, че постъпвам в АВР, той отвърна само: „Сигурна ли, че го искаш? Защото според мен е време да се омъжиш“. Скъсах си задника, за да постъпя в същата агенция като него, а той ми каза само това!

— Обзалагам се, че те е заболяло.

Браун сви рамене.

— Днес положението на жените е по-добро, разбира се, но е далече от идеалното. Повечето мъже, с които се срещам, или се плашат, като разберат с какво се занимавам, или се опитват да ми докажат, че са мъжкари и са нещо повече от мен. А това означава, че не стигаме до втора среща. А в работата колегите ми се чудят какво правя там, защо заемам място, на което би трябвало да е някой мъж.

— И при мен е същото — призна Джеймисън. — По цял ден съм заобиколена от мъже. Да не забравяме и Декър.

— И той е мъж като другите.

— Не, не съвсем. Той е… той е Декър.

Браун се засмя.

— Да, разбирам какво имаш предвид. Мелвин също е различен. Той е специален, Алекс. Изобщо не се почувства застрашен от мен. Чувства се достатъчно добре в собствената си кожа, за да не ме ревнува от работата ми.

— Съгласна съм, че Мелвин е много специален. И заслужава специален човек до себе си. Може това да си ти.

Браун остана изненадана от думите ѝ и каза:

— Благодаря ти. Това означава много за мен.

— Всичко наред ли е между нас? — попита Джеймисън.

— Дотолкова, доколкото може да бъде — отвърна Браун. — Разбрах какво се е случило. Спасила си живота на Декър.

Джеймисън сведе поглед към кръста си, където носеше кобура с пистолета.

— Не е лесно, Алекс — каза Браун. — И никога не става по-лесно.

— Това ме промени, Харпър. Никога няма да бъда същата. Аз убих човек.

— Не си се променила. Променила се е само малка част от теб. Има голяма разлика.

— Но може ли човек да продължиш напред след такова нещо?

— Ти ще продължиш напред, Алекс. Не казвам, че е лесно, защото не е. Но ще се получи.

Джеймисън се усмихна признателно, излезе от колата и тръгна към офиса на ФБР. Декър я чакаше във фоайето. Огледа я изпитателно.

— Не виждам следи от нокти. Това е добре. Някакви скрити рани?

— Поговорихме си и се разбрахме. Вече имам друго мнение за нея.

— Радвам се да го чуя.

— Стана въпрос и за теб.

— Така ли?

— Стигнахме до извода, че ти си като нас… момичетата.

Декър смръщи лице и каза:

— Ще се престоря, че не съм го чул.

Минаха през охраната и взеха асансьора. Декър бе позвънил на Богарт предварително и той ги посрещна още в коридора.

— Имаме резултат — обяви той и ги въведе в една заседателна зала.

Там ги очакваше Милиган с компютър пред себе си.

Богарт угаси осветлението и кимна на Милиган, който натисна няколко клавиша и екранът в срещуположния край на стаята оживя.

— „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ — обяви Богарт. — Открихме някои неща, които според мен Роулинг не е включила в книгата.

Тримата седнаха и Богарт каза:

— Давай, Тод.

Милиган въведе още няколко команди и на екрана се появи страница от книгата.

— Не виждам нищо — заяви Джеймисън.