Дэвид Балдаччи - Предатели

От съседните къщи бяха наизлезли хора, които наблюдаваха озадачено работата на полицията.

— Имам приятелка в градското полицейско управление — отвърна Браун. — Тя знае, че разследваме случая с Дабни. Когато постъпило обаждането и разбрала къде е работила жертвата, веднага се свърза с мен. Аз на свой ред позвъних на Богарт. Той трябва да пристигне всеки момент.

Изкараха навън носилка с труп в черен найлонов чувал.

— Какво се знае засега? — попита Джеймисън. — Ясно ли е как е убита?

— Полицията не дава никаква информация. Едва ли ще споделят каквото и да било, преди да пристигнат вашите хора. Военното разузнаване не се ползва със същата тежест пред полицията като ФБР.

— Ето ги, идват — каза Декър, когато наблизо спря кола, от която изскочиха Богарт и Милиган.

Браун обясни ситуацията с няколко изречения и двамата агенти се отправиха към полицая, който бе поел случая. Показаха му значките си. Езикът на тялото на полицая мигом се промени. Той извади бележник от джоба си и започна да говори.

Пет минути по-късно Богарт и Милиган се върнаха при Декър и останалите.

— И така, става въпрос за малокалибрен куршум в тила — съобщи Богарт. — Вероятно работа на професионалист. Мъртва е от около шест часа, което означава, че е убита към два след полунощ. До този момент не са открили някой, който да е видял или чул нещо.

— Следи от влизане с взлом? — попита Декър.

— Още проверяват. Засега не са намерили следи, но това не е окончателно.

— Може би сама е пуснала убиеца вътре — каза Браун.

— Кого би приела в дома си посред нощ?

— Само човек, когото е познавала добре — отвърна Декър.

— Това може да няма връзка с нашия случай — заяви Милиган и се огледа. — Кварталът не е от най-безопасните.

— Ако е било убийство при обир, би трябвало да си личи по нещо — каза Декър. — Разхвърляно ли е?

— На пръв поглед не, но полицаите продължават огледа.

— Или пък са я убили, защото е знаела нещо по случая — предположи Декър.

— Какво би могла да знае? — зачуди се на глас Джеймисън.

— Работила е за семейство Дабни — отговори Браун. — Виждала ги е всеки ден. Може да е чула или видяла нещо.

— Защо обаче са я убили сега? — попита Декър. — Не разследваме случая от вчера, а до този момент нищо не ѝ се е случило. Защо сега?

— Искаш да кажеш, че нещо се е променило? — каза Богарт.

— Не изключвам подобна възможност. Семейство Дабни уведомено ли е?

— Съмнявам се — отвърна Богарт.

— Ще трябва да им кажем. И да се уверим, че имат алиби.

— Подозираш, че някоя от дъщерите или дори майката може да е дошла тук посред нощ и да я е застреляла? — попита Милиган скептично.

— Знам, че една от дъщерите е замесила баща си в шпионска история, която завърши с убийство и самоубийство — каза Декър. — Затова мисля, че когато става въпрос за това семейство, не бива да изключваме нито една възможност.

Милиган не изглеждаше убеден в думите му, но като че ли се замисли.

— Двамата с Тод ще останем тук, за да научим каквото можем — заяви Богарт. — Защо вие не разговаряте със семейство Дабни?

— Става — отвърна Декър. — Смяташ ли, че мога да вляза в къщата за една минута?

Миг по-късно той последва Богарт и Милиган, за да разговаря с полицаите от отдел „Убийства“, които тъкмо излизаха от дома на жертвата. Браун и Джеймисън останаха сами и се спогледаха.

— Относно разговора ни… — започна Джеймисън.

— Беше права за някои неща, но за други — не. Ще те оставя сама да разбереш за кои — каза Браун.

С това тя сложи край на разговора.

— Сиси е мъртва?

Ели Дабни ги гледаше изумено, сякаш Декър, Браун и Джеймисън, които седяха срещу нея в библиотеката, бяха извънземни.

— Била е убита — поясни Декър. — Застреляна в главата. Прилича на работа на професионалист. Сещате ли се за нещо, което да ни помогне?

— Трудно ми да е осмисля това, което ми казвате — отвърна вцепенената Ели Дабни. — Аз… аз мислех, че е тук. Предполагах, че е дошла на работа, както обикновено.

Джулс, Аманда и Саманта стояха до майка си по халати. И трите изглеждаха разстроени. Саманта плачеше тихо, докато Аманда бе облегнала глава на рамото на Джулс. Като че ли само най-голямата сестра се владееше. Погледът ѝ, насочен към Декър, бе изпълнен с решимост.

— В опасност ли сме? — попита тя.

Декър я погледна.

— Възможно е. Можем да оставим един агент пред дома ви.

— Искам да попитам още нещо — продължи Джулс. — Къде е Натали?

— Във Франция — отвърна майка ѝ. — Замина още вчера.