Дэвид Балдаччи - Предатели

Джулс не отместваше поглед от Декър.

— Не е във Франция. Корбет ми изпрати съобщение снощи. Изобщо не се е качила на самолета. Позвънила му и го уведомила, че има промяна в плана.

— Каква промяна в плана? — възкликна Ели Дабни. — Какво става? Къде е сестра ти?

— И аз това питам — отвърна Джулс. — Защото Натали е съобщила на Корбет, че се сблъскала с „юридически проблеми“, когато напускала страната.

— Аз съм служител на военното разузнаване — обади се Браун. — Ние разследвахме съпруга ви по подозрение в шпионаж и опасенията ни се потвърдиха…

— Но татко е помагал на онзи глупак, мъжа на Натали — възрази Джулс.

— Не, баща ви не е знаел, но всъщност е помагал на Натали. Тя е натрупала дългове от хазарт, не той. Тя е замесила баща ви в тази история, за да покрие нейните дългове.

— Не може да бъде! — възкликна Джулс. — Имате ли някакви доказателства?

— Разполагаме с категорични доказателства — видеозаписи плюс самопризнанията на сестра ви. Тя вече сътрудничи на разследването в замяна на снизходителност от страна на прокуратурата.

Ели едва не се свлече от стола си. Джулс я подхвана и извика:

— Какво, по дяволите, си въобразявате, като ѝ сервирате това без предупреждение?

— Отговарях на вашия въпрос — отвърна Браун. — Трябва да знаете, че полицията ще ви разпита във връзка със смъртта на Сесилия Рандал. Ще се интересува дали знаете нещо по въпроса.

— Откъде можем да знаем? — попита Джулс.

— Ще ви попитат и дали разполагате с алиби за времето на убийството.

— Нали не смятате, че имаме нещо общо със смъртта на Сиси? — попита Ели. — Тя… тя беше част от семейството. Отгледа момичетата от съвсем малки, за бога!

— Въпреки това полицаите ще ви питат къде сте били — отвърна Декър. — Това е стандартна процедура.

— Кога е била убита? — попита Джулс.

— През нощта. Около два или там някъде.

— Всички си бяхме у дома. Спяхме — отвърна Джулс.

— И всяка от вас може да потвърди, че останалите са били тук? — попита Браун.

— Легнах си към единайсет — обясни Ели. — Чух Джулс и Саманта да се качват горе към полунощ. Четях книга и ги чух да разговарят…

— А аз отворих вратата и пожелах „лека нощ“ на мама — добави Джулс.

— Аз също — присъедини се Саманта. — Двете с Джулс спим в една стая. Имам си собствена, но… не исках да оставам сама. Легнах си към един, но после слязох долу, за да си взема очилата, и проверих как е мама. Спеше дълбоко. Джулс също, когато се върнах в стаята.

— Ясно е какво сте правили вие трите — каза Браун и се обърна към Аманда: — А вие?

Аманда седна рязко в едно кресло.

— Аз… аз си легнах преди другите. Не се чувствах добре. Заспах и се събудих преди час.

— Разговаряхте ли с някого? — Браун погледна останалите. — Някоя от вас провери ли как е тя снощи?

— О, я стига! — извика Джулс. — Погледнете я само! Та тя има само една ръка! Наистина ли смятате, че може да стреля с пистолет? Освен това за последните десет години е виждала Сиси… колко? Може би едва няколко пъти. Защо ѝ е да я убива, по дяволите? Защо, която и да било от нас би убила Сиси?

— Не казваме, че вие сте извършителите. Правим ви услуга, защото, когато полицаите пристигнат, вече ще имате отговори.

Джулс се сепна, седна до Аманда и я прегърна през рамо.

— Къде е Натали? — попита Ели.

— В момента е във ФБР.

— Тя… тя ще влезе ли в затвора?

— Не знам подробности — призна Браун, — но мога да ви уверя, че обвиненията срещу нея са много сериозни. Не бих се учудила, ако прекара известно време зад решетките.

— О, господи! — възкликна Саманта.

Аманда избухна в сълзи.

— Какво става, по дяволите? Семейството ни се разпада пред очите ни!

Джулс погледна Браун.

— Не сме убили Сиси. И не знаем нищо за това, което е направила или не е направила Нат. Още не разбирам защо татко се е самоубил. Аз… аз… — Тя свали ръката си от рамото на Аманда и зарови лице в шепи.

— Имате ли нещо против да ни оставите за малко? — попита Ели с треперещ глас. — Ние… ние трябва да останем насаме за известно време.

Декър, Браун и Джеймисън станаха. Декър каза:

— Ще разрешим този случай, госпожо Дабни. По един или друг начин.

— Но това няма да ни върне Уолт или Сиси. Нито пък ще промени случилото се с Нат.

— Да, госпожо, така е.

Тримата излязоха и оставиха съсипаното семейство Дабни в библиотеката.

Навън Браун се обърна към Декър.

— Какво мислиш?

— Нещо не е наред, но не мога да разбера какво точно.