Робин Кук - Заговор

— Разбира се. — Той отиде до шкафа с папки и дръпна долното чекмедже. Беше толкова препълнено, че едва успя да извади няколко кафяви плика.

— Ето тук е от Судан, а тук — от Заир. — Той ги сложи на бюрото и седна на стола.

Мариса отвори първата папка. Картите й се видяха познати, но той посочи значителни разлики в почти всичките шест протеина на Ебола. Отвори втората. Тад се наведе напред и извади една от папките, свързани със Заир, след което я сложи до тази, която току-що бе попълнил.

— Не мога да повярвам. — Той взе още няколко папки и ги подреди в редица на бюрото си.

— Какво? — изгледа го Мариса.

— Ще трябва да пусна отново всичко това през спектрометъра утре сутринта, за да се уверя.

— Да се увериш в какво?

— Тук има почти пълна структурна хомология — угрижено сбърчи чело Тад.

— Моля те, говори на английски! Какво искаш да кажеш?

— Щамът Заир’76 е съвършено същият щам от твоите три епидемии.

Двамата се гледаха напрегнато няколко минути. Най-накрая Мариса заговори:

— Наистина ли ми говориш, че… Заир’76 е Финикс’от сега?!

— Това е невъзможно — смутено изрече Тад, поглеждайки отново картите.

— Но това, което казваш…

— Знам. Абсурд. Сигурно е статистическа грешка. — Той поклати глава, бледите му сини очи се върнаха върху Мариса. — Изумително е, това е всичко, което мога да кажа.

След като минаха по тесния коридор към главната сграда, Мариса накара Тад да я изчака в офиса й, докато напише кратко писмо.

— Кой е толкова важен, че се налага да му пишеш през нощта? — поинтересува се Тад.

— Искам да го направя, докато още ми е в паметта — каза Мариса. Тя сложи листа в един плик. — Ето така. Не се забавих много, нали? — Тя се разрови в чантата си за марка. Адресът беше: Инженерна лаборатория, Саут Бенд, Индиана.

— Защо, по дяволите, им пишеш?

— Искам малко информация за ХЕПА филтрите.

Тад спря.

— Защо? — В гласа му се долавяха нотки на тревога. Знаеше, че тя е импулсивна и се запита дали като я заведе в лабораторията не беше направил грешка.

— Хайде! — засмя се Мариса. — Ако Дубчек продължи да ми отказва използването на лабораторията с ограничен достъп, ще се наложи да си построя своя собствена.

Той понечи да каже нещо, но Мариса хвана ръката му и го избута към асансьорите.

17 май

Мариса се събуди рано с чувство за цел. Беше великолепно пролетно утро и тя се възползва и излезе да потича с кучето си. Дори и Тафи изглеждаше радостен заради хубавото време и обикаляше около нея в кръгове, докато пресичаха квартала.

Когато се прибра вкъщи, тя си взе набързо душ, хвърляйки поглед към пуснатия телевизор, докато се обличаше; в осем и половина се отправи към Центъра и не след дълго вече седеше зад бюрото в офиса си. Искаше да провери дали има достатъчно достъпна информация за Ебола, за да пресметне статистическата вероятност от това вируса в САЩ да е същият като този в Заир през 1976-а година. Ако шансовете бяха пренебрежимо малки, както предполагаше, тогава имаше научна основа за нарастващи подозрения.

Но не стигна далеч. Върху бележника й на централно място бе поставена бележка. Тя я отвори и намери кратко послание, че трябва да отиде в офиса на Дубчек незабавно.

Тръгна към сградата на вирусологията. През нощта тясното оградено мостче беше създало у нея усещане за сигурност, но сега, на ярката слънчева светлина, телената мрежа я накара да се почувства като затворник. Секретарката на Дубчек още не беше дошла, затова Мариса почука на отворената врата.

Докторът седеше на бюрото, наведен над пощата си. Когато погледна нагоре, й каза да затвори вратата и да седне. Мариса се подчини, осъзнавайки, че през цялото време очите на Дубчек следят движенията й.

Офисът беше разхвърлян както винаги, с купчини препечатани научни статии навсякъде по пода. Безпорядъкът очевидно бе стил на Дубчек, макар че лично той винаги изглеждаше безупречно облечен.

— Д-р Блументал — започна той с нисък и овладян глас. — Разбрах, че миналата нощ си била в лабораторията с ограничен достъп.

Тя не каза нищо. Дубчек не й задаваше въпрос; той изтъкваше факт.

— Мислех, че съм бил ясен: не ти е позволено да влизаш там, докато не получиш пропуск. Намирам незачитането на нарежданията ми за обезпокоително, особено след като си накарала Тад да прави незаконни изследвания на хранителни проби от болница „Медика“.

— Опитвам се да си върша работата възможно най-добре — сопна се Мариса. Тревогата й бързо премина в гняв. Изглежда Дубчек никога нямаше да забрави, че го е отблъснала в Ел Ей.