Робин Кук - Заговор

— Хеберлинг работеше тук — обясни Тад. — Само че преди шест месеца се премести на друго място. В академичната вирусология напоследък има силно текучество — заради страха от СПИН големите субсидии текат встрани от нас…

— Къде е отишъл? — поинтересува се Мариса.

Тад сви рамене.

— Откъде да знам? Мисля, че искаше да отиде във Форт Детрик, но двамата с Улбърт никога не са се разбирали. Хеберлинг е умен тип, но не е лесно човек да се спогоди с него. Носеха се слухове, че е искал работата, която Дубчек получи. Доволен съм, че не са взели него. Може да ти направи тежък живота.

Мариса прелисти страниците и стигна до месец януари, откривайки, че едно от имената се появява доста често в рамките на двуседмичен период: Глория Френч.

— Коя е тя?

— От отдел Паразитни болести. От време на време използваше лабораторията, за да работи по проблеми, свързани с разпространението на вирусите.

Мариса нави листите на руло.

— Доволна ли си? — попита Тад.

— Малко повече е, отколкото очаквах. Оценявам усилията ти. Има още едно нещо, обаче.

— О, не!

— Успокой се. Каза ми, че Ебола вирусът в Ел Ей, Сейнт Луис и Финикс са били от идентични щамове. Много бих искала да видя как си го установил.

— Но всички тези данни са в лабораторията с ограничен достъп — опита той да се съпротивлява.

— Е?

— Ти нямаш пропуск — напомни й Тад с ясното съзнание какво ще последва.

— Нямам пропуск да правя изследвания — натърти Мариса. — Това означава, че не мога да влизам сама. Но ще е различно, ако вляза с теб, особено ако вътре няма никого другиго. След първото ми посещение нямаше проблеми, нали?

Той се принуди да се съгласи. Тогава не последваха никакви неприятности, така че защо да не го направи отново? Никога не му бяха казвали специално да не води друг човек от персонала, така че винаги можеше да се оправдае. Макар да знаеше, че е манипулиран, трудно му беше да устои на чара на Мариса. Освен това се гордееше с работата си и искаше да й я покаже. Беше убеден, че ще я впечатли.

— Добре — съгласи се той. — Кога искаш да отидем?

— Защо не сега?

Той погледна часовника си.

— Предполагам, че няма да има проблеми.

— След това можем да си вземем по едно питие — усмихна се Мариса. — Сега е мой ред да черпя.

Тя взе чантичката си, забелязвайки, че ключовете на Тад и пропуска му са на същата лавица до вратата.

По пътя към лабораторията в колата на Мариса Тад започна сложно обяснение на последните неща, с които се занимаваше в работата си. Мариса го слушаше с половин ухо. Други неща я интересуваха в лабораторията.

Както преди, двамата се подписаха на централния вход на Центъра и взеха главния асансьор, за да се изкачат до офиса на Мариса. Слязоха на нейния етаж и се спуснаха един етаж по-долу по стъпалата, след това отидоха във вирусологията. Преди Тад да отвори стоманената врата, Мариса повтори кодирания му номер: 43-23-39.

Тад я погледна удивен.

— Ама че памет!

— Забравяш — усмихна се тя. — Това са мерките ми.

Тад изсумтя.

Когато включи лампите и компресорите във външната наблюдателна зона, Мариса почувства същото безпокойство, както при първото си посещение. Имаше нещо плашещо в това място. Напомняше на научнофантастичен филм. Като влязоха в гардеробната, преоблякоха се мълчаливо, като първо надянаха памучните халати, а след това — скафандрите. Следвайки Тад, Мариса прикрепи въздушния маркуч към костюма.

— Действаш като професионалист с опит — каза Тад, светна вътрешните лампи в лабораторията, посочи на Мариса да отдели въздушния маркуч от костюма си и влезе в следващата камера.

Докато го чакаше в малкото помещение, където щяха да вземат по един душ с фенолов дезинфектант на излизане, тя изпита неочакван пристъп на клаустрофобия. Успя да се пребори с него едва когато се озоваха в по-широката главна лаборатория. Практическата й работа с вируси й беше от полза — по-голямата част от оборудването й беше позната. Разпозна инкубаторите за вирусни култури, хроматографския апарат.

— Насам — извика Тад, след като двамата се включиха към съответния колектор.

Той я заведе до един от лабораторните плотове, където стоеше сложна система от екзотична стъклария, и започна да обяснява как е отделил РНК и капсидираните протеини от Ебола вируса.

Мислите й препускаха. Онова, което наистина искаше да види, беше мястото, където съхраняват Ебола. Тя погледна заключената изолационна врата. Според нея трябваше да е някъде зад нея. Когато Тад свърши, тя го попита дали ще й покаже къде се съхранява вирусът.