Робин Кук - Заговор

— Казах ти да не говориш с пресата!

— Не съм.

Той удари вестника в бюрото.

— Тук пише, че д-р Блументал от Националния Епидемиологичен Център е казала, че в САЩ има източник на Ебола и че избухването на заразата във Финикс е тръгнало или от заразена храна, или от заразена вода. Мариса, не е нужно да ти казвам, че ще имаш големи неприятности!

Тя взе вестника и прочете статията бързо. Името й наистина се споменаваше, но само чрез посредник. Източникът на информация беше Бил Фрийман, един от лекарите, който беше помагал при интервюирането на пациентите. Тя обърна внимание на Дубчек върху факта.

— Няма никакво значение дали си говорила директно с медиите, или си го направила чрез посредник. Ефектът е същият. По този начин излиза, че Центърът подкрепя мнението ти, което съвсем не е така. Нямаме доказателства за свързан с храната проблем и последното нещо, което искаме да правим, е да предизвикаме масова истерия.

Тя прехапа долната си устна. Изглеждаше, че всеки път, когато Дубчек говореше с нея, беше, за да й посочи грешка. Ако се беше справила с проблема в хотелската стая в Ел Ей по-дипломатично, може би сега нямаше да е толкова гневен. В края на краищата какво очакваше той — тя да не разговаря с никого? Да работиш в екип означаваше комуникация.

Сдържа обидата си и му подаде вестника.

— Мисля, че трябва да погледнеш това.

— Какво е то? — попита той раздразнено.

— Резултатът от второ проучване на първите пациенти. Поне на тези, които бяха в състояние да отговарят. Ще забележиш, че се набива на очи един факт. Освен двама, които не мога да си спомня, всички пациенти са яли крем карамел в закусвалнята на болницата преди четири дена. Сигурно си спомняш, че при първото ми проучване обядът в закусвалнята през онзи ден бе единственото общо между тях. Спомняш си също, може би, че група от двайсет и един души, които са се хранили в закусвалнята през същия ден, но не са яли от крема, са останали здрави.

Дубчек сложи вестника на плота.

— Това е чудесно извинение за теб, но забравяш нещо важно: Ебола не е заболяване, което се пренася чрез храната.

— Знам — отвърна Мариса. — Но не можеш да игнорираш факта, че това избухване започна с лавина от случаи, но след изолацията те започнаха да намаляват.

Дубчек си пое въздух дълбоко.

— Слушай — каза той снизходително, — д-р Лейн е потвърдил заключението ти, че един от първоначално разболелите се пациенти, е посетил конференцията в Сан Диего с Рихтер и Забриски. Този факт формира основата на официалната позиция: Рихтер е донесъл вируса от ендемичния му хабитат в Африка и го е предал на други лекари в Сан Диего, включително на нещастния офталмолог тук, в болница „Медика“.

— Но това становище не взема предвид инкубационния период за хеморагична треска!

— Знам, че има проблеми — призна Дубчек уморено, — но в момента това е официалната ни позиция. Нямам нищо против да продължиш да разследваш възможността за предизвикана чрез храна зараза, но, за бога, престани да говориш за това! Не забравяй, че си тук в качеството си на служебно лице. Не искам да споделяш личното си мнение с никого, особено с пресата. Разбрано?

Мариса кимна.

— Има и още нещо, което бих искал да направиш — продължи Дубчек. — Искам да се свържеш с кабинета на комисаря по здравеопазване и да ги помолиш да конфискуват останките на някои от жертвите. Нуждаем се от голямо количество заразени проби, които да изпратим за Атланта.

Тя кимна отново. Дубчек тръгна към вратата, но се поколеба. Обърна се и произнесе далеч по-дружелюбно:

— Предполагам, че ще искаш да знаеш, че Тад е започнал да сравнява епидемиите в Ел Ей, Сейнт Луис и Финикс. Предварителната му работа дава основание да се мисли, че са от един и същи щам. Което подкрепя мнението, че става въпрос за наистина свързана зараза. — След което хвърли на Мариса кратък, самодоволен поглед, и излезе.

Тя затвори очи и се замисли какво трябва да направи. За съжаление, не беше останал никакъв крем карамел от онзи злощастен обяд. Това би направило нещата прекалено лесни. Вместо това тя реши да вземе кръв от целия кухненски персонал, за да провери за наличие на антитела на Ебола. След това щеше да изпрати проби от съставките на крема на Тад, за да провери за вирусна зараза. Все пак нещо й подсказваше, че дори кремът да е замесен по някакъв начин, от съставките му тя нямаше да разбере нищо. Знаеше се, че вирусът е изключително чувствителен към висока температура, така че може би е бил добавен към крема след сваряването му. Но как би могло да стане? Мариса се загледа в купчината листи. Липсващата брънка трябваше да е тук. Ако имаше малко по-голям опит, може би щеше да успее да я види.