Робин Кук - Заговор

Мариса отблъсна стола си, приближи се до черната дъска и започна да очертава серията от въпроси, на които всеки пациент да отговори. Останалите наскачаха и започнаха да дават още предложения. Накрая тя ги помоли да попитат пациентите дали някой от тях е посетил конференцията в Сан Диего, която се бе състояла преди три месеца.

Преди групата да се разотиде, още веднъж им напомни да се придържат стриктно към мерките за изолация, поблагодари и отиде да прегледа достъпните до момента материали.

Както в Ел Ей, Мариса се настани в стаичката зад сестринския пункт на един от изолираните етажи и го превърна в свой команден пост. Когато лекарите приключиха със събирането на данни от пациентите, й занесоха бележките си. На нея предстоеше трудоемката работа да ги свери. Оттам нищо не изскочи, с изключение на факта, че всички пациенти бяха работили в болница „Медика“ — нещо, което вече знаеше.

До обяд бяха приети още четиринайсет случая, което накара Мариса да си помисли, че си имат работа с напълно проявена епидемия. Всички нови пациенти, с изключение на един, бяха абонати на „Медика“ и бяха лекувани от един от лекарите, първоначално развил симптомите. Другият нов случай бе лаборант, изследвал първите случаи, преди някой да допусне, че става въпрос за Ебола.

Точно когато застъпваше вечерната смяна, Мариса с облекчение научи, че останалите лекари от Националния Център са пристигнали и отиде да ги посрещне. Откри Дубчек да помага в монтирането на мобилната лаборатория „Викърс“.

— Можеше да ми кажеш, че проклетата болница е под карантина! — сопна й се той, когато я видя.

— Случайно да си ми дал шанс? — Тя заобиколи факта, че й беше затворил телефона най-безцеремонно. Искаше й се да оправи някак отношенията помежду им, които вместо да се подобряват, се влошаваха, сякаш напук на всичките й усилия.

— Е, Пол и Марк не са особено щастливи — промърмори Дубчек. — Когато научиха, че тримата ще сме в този капан през цялото време, направо си тръгнаха за Атланта.

— А д-р Лейн? — попита Мариса виновно.

— Вече е на среща с д-р Уивър и болничната администрация. След това ще провери дали щатския комисионер по здравеопазването ще свали карантината поне що се отнася до работещите в Центъра.

— Предполагам, че не мога да разговарям с теб, докато не монтираш и не пуснеш лабораторията в действие? — каза Мариса.

— Поне имаш добра памет — каза Дубчек, навеждайки се да вдигне една центрофуга от дървения й контейнер. — След като свърша с това и се видя с Лейн по повод процедурите за изолация, ще поговорим за твоите открития.

Мариса тръгна към стаята си, без да каже нищо. Само като си помислеше за количеството отвратителни реторти, й прилошаваше.

След като хапна от доставената от самолета храна в отделението за амбулаторни пациенти, заето в момента от персонала с пряк контакт с предполагаемите болни от Ебола, Мариса се върна към таблиците си. Сега разполагаше с историите на по-голямата част от болните.

Завари Дубчек, наведен над записките й. Той се изправи като я видя.

— Не съм сигурен, че идеята да се използва редовия персонал на болницата, е добра.

— Но… има толкова много болни — опита се да се оправдае тя. — Не бих могла да разпитам всички достатъчно бързо. Няколко души са прекалено зле, за да говорят, а трима впоследствие починаха.

— Това все още не е причина да излагаш на риск лекари, неспециализирали епидемиология. Здравното министерство на Аризона разполага с обучен персонал, който е можело да се използва. Ако някой от лекарите, които са ти помагали, се разболее, Центъра ще носи отговорност.

— Но те… — опита се да възрази Мариса.

— Достатъчно! — прекъсна я Дубчек. — Не съм дошъл тук да споря. Какво научи?

Мариса се опита да организира мислите си и да контролира емоциите си. Истина беше, че не е спазила законовото изискване, но не бе убедена, че ще представлява проблем. Карантинираните лекари и без това вече бяха влизали в контакт със заразени. Тя седна на бюрото и започна да търси онова, което си бе записала. След малко зачете с равен, монотонен глас, без да поглежда към Дубчек:

— Един от първоначалните пациенти е офталмолог, посетил конференцията в Сан Диего, както д-р Рихтер и д-р Забриски. Друг, хирург-ортопед, е бил на сафари в Източна Африка преди два месеца. Двама от останалите са използвали маймуни в изследванията си, но не са били хапани от животните. Като група, всичките осемдесет и четирима души са развили симптоматика в шестчасов период, което предполага, че са били изложени на риск по едно и също време. Тежкият характер на първоначалните симптоми навежда на мисълта, че всички са получили огромна доза инфекциозен агент. Всички работят в болница „Медика“, но не в едни и същи зони, което налага извода, че по всяка вероятност не климатичната инсталация е източникът. Струва ми се, че имаме работа с предавана чрез водата или храната инфекция и във връзка с това единственото сходство, което се наблюдава в данните, е, че всички осемдесет и четирима души са използвали болничната закусвалня. Всъщност, доколкото можа да се установи, всичките те са се хранили тук преди три дена.