Робин Кук - Заговор

Мариса най-накрая погледна Дубчек, който бе зареял очи в тавана. Когато осъзна, че тя чака отговора му, той каза:

— Някой има ли връзка с предишните истории в Ел Ей и Сейнт Луис?

— Не. Поне до този момент не сме открили.

— Изпрати ли кръвни проби на Тад?

— Да — кимна тя.

Сирил тръгна към вратата.

— Мисля, че би трябвало да удвоиш усилията си и да направиш асоциация с някоя от предишните две епидемии. Трябва да съществува връзка.

— Ами закусвалнята? — попита тя.

— В тази идея си сама — каза Дубчек. — Ебола никога не се е разпространявала чрез храна, така че не виждам как закусвалнята може да е свързана по някакъв начин… — Той отвори вратата. — Все пак съвпадението е любопитно и предполагам, че ще последваш инстинктите си без значение какво съм ти препоръчал. Само се увери, че наистина си изчерпала възможностите за връзка с Ел Ей и Сейнт Луис.

Известно време Мариса гледа затворената врата. След това събра бележките си и огромната купчина с истории на развитието на болестта у пациентите. Беше потискащо.

Приела думите на Сирил като предизвикателство, тя реши да посети закусвалнята, която бе построена като отделно крило отвъд градината. Двойната врата, водеща към голямото помещение бе затворена, а от дясната страна бе залепена бележка с надпис: „Затворено по нареждане на щатския комисар по здравеопазване“. Мариса натисна бравата. Беше отключено.

Вътре беше безупречно чисто, облицовано в неръждаема стомана и пластмаса. Точно пред Мариса се намираше барът за горещи напитки, който водеше към кухнята. Тъкмо когато се чудеше дали да влезе или не, вратата се отвори и се появи набита, но привлекателна жена на средна възраст, която й извика, че закусвалнята е затворена. Мариса се представи и попита дали може да зададе няколко въпроса.

— Разбира се — отвърна жената, след което обясни с лек скандинавски акцент, че се казва Джейна Беронсон и че е била управител на заведението.

Мариса я последва в офиса й — малка кутийка без прозорци, чиито стени бяха покрити с графици и менюта.

След размяната на любезности, Мариса помоли да види менюто за обяд преди три дни. Госпожица Беронсон го извади от папката. Беше обичайното меню за закусвални на самообслужване, с три предястия, две супи и редица десерти.

— Това ли са всички храни, които предлагате?

— Това са специалитетите — отвърна скандинавката. — Разбира се, винаги предлагаме различни видове сандвичи, салати и напитки.

На въпроса на Мариса дали може да получи копие от менюто, госпожица Беронсон взе листа и отиде да го ксерокопира. Мариса си помисли, че трябва да се върне към данните на всички от първоначалните случаи и да разбере какво са яли преди три дни.

Можеше също така да зададе въпроса на контролна група от хора, които бяха яли от същата храна, но не се бяха разболели.

Госпожица Беронсон се върна с копието. Мариса сгъна листа и се изправи:

— Една от служителките ви е пострадала, нали?

— Мария Гонзалес — каза госпожица Беронсон.

— С какво се занимаваше тук?

— Работеше или на горещия бар, или на салатния.

— Бихте ли казали какво е правила във въпросния ден?

Жената стана и се приближи към дъската с разписанието на стената.

— Десерти и салати — отвърна тя.

Мариса се запита дали са изследвали целия персонал на закусвалнята за антитела на Ебола.

— Искате ли да видите условията при нас? — попита госпожица Беронсон, явно опитвайки се да помогне.

През следващите трийсет минути двете жени обиколиха закусвалнята, включително двете кухни и трапезарията за хранене. В кухнята Мариса огледа хладилното помещение, зоната за приготвяне на храна и огромните газови печки. В трапезарията надникна в съдовете за съхранение на прибори, вдигна капаците на металните кутии за салатни дресинги.

— Можете да видите и складовете за съхранение на продуктите — предложи управителката, но Мариса отказа. Реши, че е по-добре да провери какво са избрали първоначално заразилите се пациенти от менюто на закусвалнята.

Мариса оттласна назад въртящия се стол и разтърка очите си. Беше 11 часът преди обяд, вторият ден във Финикс, и предишната нощ бе успяла да спи само четири часа. Беше се настанила в една от нишите за прегледи в гинекологичната клиника и всеки път, когато някой минеше покрай нея, се събуждаше.

Тя чу, че зад гърба й се отваря врата. Обърна се и видя Дубчек да държи първата страница на местен вестник. Уводното заглавие гласеше: „Центърът смята, че в САЩ има скрит източник на Ебола“. Ако се съдеше по изражението му, беше адски ядосан.