Робин Кук - Заговор

В действителност Мариса не знаеше как щеше да реагира, ако Ралф бе направил някакви физически опити за сближаване. Беше добър приятел, макар и да не го намираше привлекателен в романтичен аспект. В това отношение, помисли си тя, Дубчек бе далеч по-интересен.

Това й напомни нещо.

— Откъде се познавате с Дубчек? — попита тя.

— Запознах се с него, когато беше изпратен на стаж в офталмологията в Университетската болница. Някои от редките вируси, като Ебола и дори вирусът на СПИН, са били локализирани в сълзите и водния хумор 3 3 Течността, съдържаща се в двете камери на окото. — Б.пр. . Някои от тях дори причиняват увеит 4 4 Възпаление на средния слой на окото. — Б.пр. .

— О! — възкликна тя, кимайки, сякаш разбираше нещо. Всъщност, представа нямаше какво е преден увеит, но реши, че моментът е подходящ да помоли Ралф да я закара вкъщи.

През следващите пет дни Мариса се адаптира към нормалния живот, макар че всеки път, когато телефонът звъннеше, се изпълваше със страх, че има нова епидемия. Багажът й бе опакован в куфара, който стоеше отворен в килера, готов тя само да хвърли в него козметичните си принадлежности. Можеше да излезе от къщи за броени минути, ако се наложеше.

В работата нещата се подобряваха. Тад й помогна да стане по-сръчна в работата с вируси и двамата се заеха с изследване на Ебола. След като стана ясно, че не е в състояние да определи източника на зараза, тя се съсредоточи върху разпространяването й. Възползвайки се от огромното количество данни, събрани от Ел Ей и Сейнт Луис, тя бе начертала сложни карти на отделните случаи, за да онагледи разпространяването на болестта от един човек на друг. В същото време бе съставила подробни профили на всички хора, които представляваха първични контакти, но не се бяха разболели. Както д-р Лейн бе изтъкнал, близките лични контакти бяха необходими, предполагащи вирусен контакт с мембраната на лигавицата, обаче, за разлика от СПИН, предаването по полов път бе фактор само между д-р Рихтер и секретарката му, и д-р Забриски и съпругата му. Приемането на факта, че хеморагичната треска може да се предава между непознати, които използват една и съща кърпа, или при най-обикновено докосване, Ебола правеше страха от СПИН да изглежда като буря в чаша вода.

Онова, което Мариса искаше да направи, бе да докаже валидността на хипотезите си, като използва гвинейски прасета. Разбира се, такава работа изискваше използването на лабораторията с ограничен достъп, а тя все още нямаше разрешително.

— Изумително! — възкликна Тад един следобед, когато тя демонстрира техника, която бе измислила за спасяване на заразени с бактерии вирусни култури. — Сега вече не мога да си представя как Дубчек би отхвърлил предложението ти.

— Аз мога — отвърна Мариса. Почуди се дали да му каже какво се бе случило в хотела в Ел Ей, но изведнъж се отказа. Така нищо нямаше да постигне, а можеше само да причини проблеми в отношенията между Тад и Сирил.

Тя последва Тад в офиса му. Докато си почиваха над чаша кафе, Мариса каза:

— Тад, когато двамата с теб отидохме в лабораторията с ограничен достъп, ти ми каза, че там се съхраняват всякакви видове вируси, включително вируса Ебола.

— Имаме проби от всяка епидемия. Има дори замразени проби от твоите две епидемии.

— А съществува ли някое друго място, освен Центъра, където също се съхраняват такива проби?

Той се замисли за миг.

— Не съм сигурен. Имаш предвид тук, в САЩ?

Тя кимна.

— Армията сигурно разполага с някакво количество в Центъра за биологично оръжие. Човекът, който ръководи лабораторията, е идвал при нас и е проявил интерес към хеморагичната треска.

— Армията също ли разполага с лаборатория с максимално ограничен достъп?

Тад подсвирна.

— Господи, Мариса, ами че те имат всичко!

— И казваш, че шефът се интересувал от вирусната хеморагична треска?

— Той беше един от хората, който отиде заедно с Дубчек при първото избухване на вируса Ебола в Заир.

Мариса отпи от кафето, докато разсъждаваше над интересното съвпадение. В съзнанието й бе започнала да се оформя една идея, една толкова отблъскваща идея, че беше сигурна, че няма дори да обмисли приемлива хипотеза.

— Един момент, мадам — произнесе униформеният караул със силен южняшки акцент.

Мариса бе спряла пред главния портал на Форт Детрик. Въпреки опитите й няколко дни да се самоубеждава, че армията няма нищо общо с разпространението на вируса, накрая все пак реши да използва почивния си ден да направи собствено разследване. Нападенията над двамата лекари продължаваха да я измъчват.