Кейт Мос - Лабиринтът

Реши сега да не мисли за него. Огледа се. Камериерката беше идвала да почисти в стаята. Нещата й бяха оставени на леглото. До него бяха сложени златистите ниски обувки, ръчна изработка.

Мари-Сесил извади от табакерата поредната цигара. Пушеше много, но тази вечер беше нервна. Първо почука с филтъра по капака на табакерата и чак тогава запали. Поредният навик, който беше наследила заедно с толкова много други неща от дядо си.

Отиде до огледалото и тръсна от раменете си белия копринен халат. Той се нагъна в краката й. Погледна оценяващо образа в огледалото. Стройно тяло, което в разрез с модата бе бяло, налети стегнати гърди, безупречна кожа. Мари-Сесил прокара ръка по тъмните зърна, сетне надолу по ханша и плоския си корем. Около очите и устата й може би имаше една-две нови бръчки, но иначе времето почти не беше й се отразило.

Позлатеният часовник върху полицата над камината отброи часа и й напомни, че трябва да се приготви. Тя се пресегна и свали от закачалката дългата до земята прозрачна мантия. Отпред беше с шпиц деколте и беше шита специално за нея.

Мари-Сесил пристегна върху високите си рамене връзките — тесни златисти панделки, — после седна пред тоалетката. Зае се да разресва с четка косата си, като усукваше около пръста си къдриците, докато те не заблестяха като лъснат черен кехлибар. Обичаше този миг, когато се преобразяваше в Navigataire 40 40 Кормчия, водач (фр.). — Б.пр. . Това я свързваше през времето с всички, които преди нея бяха изпълнявали същата роля.

Мари-Сесил се усмихна. Само дядо й би разбрал как се чувства сега. Неописуемо щастлива, въодушевена, непобедима. Тази вечер не, но следващия път, когато го направеше, щеше да бъде на мястото, където навремето са стояли предците й. Ала не и дядо й. Болеше я много, че пещерата е само на хвърлей от мястото, където преди половин век дядо й бе правил археологически разкопки. Бил е прав още от самото начало. Ако ги беше преместил само няколко километра на изток, именно той, а не Мари-Сесил, щеше да се изправи, за да промени хода на историята.

След смъртта му преди пет години тя стана наследница на рода Орадор. Това беше роля, за която дядо й я беше подготвял, откакто Мари-Сесил се помнеше. Баща й — единственият му син — го беше разочаровал. Тя го знаеше от най-ранна възраст. Когато Мари-Сесил навърши шест години, дядо й се зае лично с образованието и обучението й: обществено, научно и философско. Той имаше страст към красивото в живота и изумителен усет за багрите и добрата изработка. Мебели, гоблени, облекло, картини, книги — вкусът му беше безупречен. Всичко, което Мари-Сесил ценеше у себе си, беше усвоила от него.

Беше я подготвил и за властта, как да я прилага и как да я задържи. Когато тя навърши осемнайсет години и дядо й реши, че е готова, той лиши сина си от наследство и прехвърли всичко на нейно име.

В отношенията им имаше само една спънка: неочакваната й и нежелана бременност. Колкото и да се беше посветил на Търсенето на древната тайна на Граала, дядо й беше заклет правоверен католик и не одобряваше извънбрачните деца. И дума не можеше да става Мари-Сесил да махне детето. Или да го даде за осиновяване. Дядо й я допусна отново в живота си едва след като се убеди, че майчинството не е подкопало решимостта й и дори обратното, изострило е амбициите и безпощадността й.

Тя всмукна дълбоко от пърлещия дим на цигарата, който проникна в гърлото и белите й дробове, и съжали, че помни толкова добре всичко. Дори след двайсет години споменът за заточението й я изпълваше с ледено отчаяние. Дядо й предпочиташе да го нарича отлъчване.

Уместно описание. По онова време Мари-Сесил се чувстваше едва ли не мъртва.

Тя тръсна глава, за да прогони сълзливите си мисли. Тази вечер не искаше нищо да помрачава настроението й. Не можеше да допусне нещо да хвърли сянка точно тази вечер. Не можеше да допусне грешки.

Извърна се отново към огледалото. Първо си сложи блед фон дьо тен, после и златиста пудра, която отразяваше светлината. След това очерта клепачите и веждите си с плътен черен молив, за да открои тъмните мигли и черните зеници, сетне нанесе зелени сенки, които като паунова опашка преливаха във всички оттенъци. Избра за устните си златисто червило. Накрая пръсна във въздуха малко парфюм, който полепна като мъгла по кожата й.

Върху тоалетката бяха подредени три кутии от червена кожа с месингови закопчалки, лъскави и блещукащи. И трите церемониални накита бяха на стотици години, но бяха точно копие на украшения отпреди хилядолетия. В първата кутия имаше диадема, която приличаше на тиара и бе по-широка в средата; във втората бяха сложени два амулета с формата на змии с блещукащи изумруди вместо очи; третата съдържаше огърлица от масивно злато с орнамент, окачен по средата. Лъскавите повърхности бяха отглас, въображаем спомен за прахта и горещината в Древен Египет.