Кейт Мос - Лабиринтът

— Никой, освен вас не твърди, че е виждал тайнствения пръстен — натърти Отие, без да обръща внимание на думите й — и затова остават само две възможности. Или не сте видели добре. Или сте взели пръстена.

Инспектор Нубел най-после се намеси.

— Господин Отие, наистина не мисля, че…

— Не ви плащат да мислите — тросна се другият мъж, без дори да поглежда следователя. Нубел се изчерви. Отие продължи да гледа вторачено Алис. — Само излагам фактите.

Тя разбра, че участва в битка, ала никой не й беше съобщил правилата. Казваше истината, а не знаеше как да убеди Отие.

— След мен в пещерата влизаха много хора — заяви тя упорито. — Криминалистите, полицаите, инспектор Нубел, вие. — Алис го погледна предизвикателно. — Самият вие бяхте вътре доста дълго. — Нубел затаи дъх. — Шийла О’Донъл може да потвърди казаното от мен за пръстена. Защо не питате нея?

Той пак се подсмихна.

— Питах я. Тя каза, че не знае нищо за никакъв пръстен.

— Но аз й обясних всичко — извика Алис. — Тя също го търси.

— Нима твърдите, че доктор О’Донъл е огледала гроба? — попита рязко Отие.

От страх младата жена не можеше да мисли. Вече не помнеше какво е казала на Нубел и какво е премълчала.

— Доктор О’Донъл ли ви разреши да работите там?

— Не точно — рече Алис. Паниката й се засили.

— А направи ли тя нещо, с което да ви попречи да работите в тази част на планината?

— Не е толкова просто.

Отие се облегна на стола.

— В такъв случай се опасявам, че нямам избор.

— Нямате избор за какво?

Той стрелна с поглед раницата й. Алис се втурна към нея, но се забави. Отие я грабна пръв и я тикна на инспектор Нубел.

— Нямате никакво право — изкрещя младата жена. Обърна се към следователя. — Той няма право, нали? Защо не го спрете?

— Защо възразявате, нали нямате какво да криете? — подметна Отие.

— Въпросът е принципен! Нямате право да ровите из вещите ми.

— Господин Отие, не съм сигурен…

— Изпълнявайте нареждането, Нубел.

Алис се опита да дръпне раницата. Отие се пресегна светкавично и я сграбчи за китката. Тя се вцепени от физическия допир. Краката й започнаха да треперят — не знаеше дали от гняв или от страх.

Отскубна ръката си от хватката на Отие и се облегна задъхана, а Нубел претърси джобовете на раницата.

— Продължавайте. Побързайте!

Алис знаеше, че е въпрос на секунди да намери скицника. Той срещна погледа й. „И на него му е неприятно.“ За беда и Отие забеляза лекото колебание на Нубел.

— Какво става, инспекторе?

— Няма пръстен.

— Какво открихте? — попита Отие и протегна ръка.

Нубел неохотно му подаде скицника. Другият мъж го разлисти с покровителствено изражение. След това присви очи и Алис долови в тях искрена изненада.

Отие рязко затвори скицника.

— Благодаря за… съдействието, доктор Танър — каза той и стана.

Алис също стана.

— Рисунките ми, ако обичате — каза тя, като се постара гласът й да не трепва.

— Ще ви бъдат върнати, след като приключим — отвърна Отие и пъхна скицника в джоба си. — Раницата също. Инспектор Нубел ще ви издаде разписка, ще донесе и показанията, за да ги подпишете.

Алис беше изненадана от внезапния край на разпита. Докато се окопити, Отие вече беше излязъл от палатката, отнасяйки вещите й.

— Защо не го спрете? — обърна се Алис към Нубел. — Не си мислете, че ще му се размине току-така.

Изражението на следователя стана по-твърдо.

— Ще ви върна раницата, доктор Танър. Моят съвет е да си продължите почивката. Забравете за случилото се.

— И дума да не става, ще му потърся сметка за това отношение — подвикна Алис, но Нубел вече си беше тръгнал и я беше оставил сама насред палатката.

Тя не разбираше какво става. Беше бясна не само на Отие, но и на себе си, задето се е оставила да я сплашат. „Но той е различен.“ Никога досега не беше реагирала толкова остро срещу някого.

Малко по малко дойде на себе си. Изкушаваше се да се оплаче още сега от Отие на доктор Брейлинг и дори на Шийла, искаше да направи нещо. После се отказа. Сега беше персона нон грата.

Докато обмисляше случилото се и търсеше някаква логика, Алис се видя принудена да се задоволи да състави наум жалба. Малко по-късно друг полицай й донесе показанията да ги подпише. Алис ги прочете внимателно, те обаче отразяваха съвсем точно казаното от нея, затова се подписа без колебание в долния край на страницата.

Пиренеите вече бяха окъпани в нежна червеникава светлина, когато тленните останки най-сетне бяха извадени от пещерата. Мрачното шествие заслиза по склоновете към поляната с полицейските автомобили.