Кейт Мос - Лабиринтът

— Била е на дядо ми.

Английският й беше безупречен, с едва доловим френски акцент, който още възбуждаше Уил. Тя се изправи, прекоси безшумно по дебелия светлосин мокет стаята и отиде при него.

Той й се усмихна с очакване — беше усетил неповторимата й миризма: секс, „Шанел“ и едва доловимия дъх на цигари „Голоаз“.

— Обърни се — нареди му Мари-Сесил и той се подчини.

Тя започна да разтрива врата и широките му рамене. Уил усети как от допира й тялото му се отпуска. И двамата не обърнаха внимание на звука от входната врата, която се отвори и пак се затвори.

На вратата на спалнята се почука силно два пъти.

— Maman 36 36 Мамо (фр.). — Б.пр. !

Уил изтръпна.

— Няма страшно, синът ми — успокои го Мари-Сесил. — Какво има, Франсоа-Батист?

— Maman! Трябва да поговоря с теб.

Уил надигна глава.

— Мислех, че ще се върне чак утре.

— Не.

— Maman! — повтори Франсоа-Батист. — Важно е!

— Ако преча… — рече смутен Уил.

Мари-Сесил продължи да разтрива раменете му.

— Той знае, че не бива да ме безпокои. Ще поговоря с него по-късно. Pas maintenant 37 37 Не сега (фр.). — Б.пр. , Франсоа-Батист — подвикна тя. После заради Уил добави и на английски, докато прокарваше длани по гърба му: — Сега не е… удобно.

Все по-притеснен, Уил се обърна по гръб и седна. Познаваше Мари-Сесил от три месеца, а никога не беше виждал сина й. Франсоа-Батист все го нямаше — първо беше в университета, после отиде на почивка заедно с приятели. Чак сега на Уил му хрумна, че Мари-Сесил нарочно е наредила нещата така.

— Ще разговаряш ли с него?

— Ако така ще бъдеш по-спокоен — отвърна тя и бавно стана от леглото.

Открехна съвсем леко вратата. Последва приглушен разговор, който Уил не чу, сетне тупуркане надолу към вестибюла. Мари-Сесил завъртя ключа в ключалката и пак се обърна към Уил.

— Сега по-добре ли е? — попита тя тихо.

Върна се бавно при него, като го гледаше премрежено през дългите си тъмни мигли. В движенията й имаше нещо преднамерено, сякаш предварително репетирано, но въпреки това Уил усети как тялото му откликва.

Мари-Сесил го събори на леглото и го яхна, като обви тънките си ръце около раменете му. Острите й нокти оставиха леки драскотинки по кожата му. Уил усети как коленете й го притискат отстрани. Прокара пръсти по гладките й красиви ръце, после загали през коприната гърдите й. Тънките презрамки се смъкнаха от изваяните й рамене.

Клетъчният телефон, оставен на нощното шкафче, иззвъня. Уил не му обърна внимание.

— Ще се обадят пак, ако е важно.

Мари-Сесил погледна номера на дисплея. Настроението й веднага се промени.

— Трябва да вдигна!

Уил се опита да я спре, но тя го изтика припряно.

— Не сега.

Наметна се и отиде на прозореца.

— Oui. J’écoute 38 38 Да. Слушам (фр.). — Б.пр. .

Уил чу пукот по линията.

— Trouve-le, alors 39 39 В такъв случай го намери (фр.). — Б.пр. ! — каза жената и прекъсна връзката.

Лицето й пламна от гняв, тя се пресегна за цигара и я запали.

Ръцете й трепереха.

— Да не е станало нещо?

Уил реши, че Мари-Сесил не го е чула. Тя сякаш беше забравила за него. После вдигна поглед.

— Изникна нещо.

Уил зачака, докато накрая не разбра, че няма да получи друго обяснение и Мари-Сесил разчита той да си тръгне.

— Извинявай — рече тя помирително. — Предпочитам да остана с теб, но…

Подразнен, Уил стана от леглото и си обу дънките.

— Ще се видим ли на вечеря?

Тя направи физиономия.

— Заета съм. Имам работа, ако случайно си забравил. — Жената сви рамене. — По-късно, oui?

— Колко късно е по-късно? Десет часът? Полунощ?

Тя се приближи до Уил и вплете пръсти в неговите.

— Извинявай.

Уил се опита да се дръпне, макар че Мари-Сесил не го пускаше.

— Постоянно го правиш. Никога не знам какво става.

Мари-Сесил се приближи, така че той да усети през тънката коприна гърдите й. Въпреки че беше ядосан, Уил почувства как се възбужда.

— По работа е — прошепна тя. — Нямаш причини да ревнуваш.

— Не ревнувам. — Уил не помнеше вече колко пъти бяха водили този разговор. — По-скоро…

— Довечера — каза тя и го пусна. — Трябва да се приготвя.

Влезе в банята и затвори вратата.

След като си взе душ, Мари-Сесил с облекчение видя, че Уил си е тръгнал. Нямаше да се изненада, ако го беше заварила да се излежава още с изражение на момченце, което се е изгубило.

Вече я дразнеше с настойчивостта си. Искаше да му отделя все повече време и внимание — нещо, за което тя не беше готова. Уил явно не разбираше естеството на отношенията им. Очевидно се налагаше да му го изясни.