Кейт Мос - Лабиринтът

— Почакай и ще видиш — прошепна жената, после се наведе, за да целуне мъжа по гърдите, по стегнатия корем и по-надолу. — А сега изчезвай. Дори той няма да стои вечно отвън.

След като се увери, че любовникът й се е скрил добре, Ориан отиде на пръсти до вратата, завъртя безшумно ключа, после притича отново до леглото и дръпна балдахина. Беше готова да се позабавлява.

— Ориан!

— Съпруже — отвърна тя подразнено. — Не е нужно да вдигаш такъв шум. Отворено е.

Тя го чу как се суети, после вратата се отвори и в стаята нахълта мъжът й. Ориан чу как по дървото изтрака метал: Конгост беше оставил свещта на масата.

— Къде си? — попита сприхаво. — И защо тук е толкова тъмно? Не ми е до игри.

Ориан се усмихна. Излегна се върху възглавниците, като поразтвори крака и пъхна гладките си голи ръце под главата. Не искаше да оставя нищо на въображението на Конгост.

— Тук съм, съпруже.

— Когато първия път натиснах дръжката на вратата, тя не беше отворена — подхвърли той свадливо, след което отмести балдахина и направо онемя.

— Явно не си натиснал… достатъчно силно — отвърна Ориан.

Конгост пребледня, после се изчерви до мораво. Очите му се изцъклиха и той зяпна с отворена уста стегнатите й големи гърди с тъмни зърна, разпуснатата й коса, която се бе разпиляла на ветрило, като гърчещи се змии по възглавницата, извивката на талията й и заобления й корем, триъгълника къдрави черни косми между бедрата й.

— Какви ги вършиш? — изписка той. — Веднага се покрий.

— Спях, съпруже — отвърна Ориан. — Ти ме събуди.

— Събудил съм те? Събудил съм я бил — изпелтечи Конгост. — И си спала в този… в този вид?

— Горещо е, Жеан. Нима не мога да спя както искам в собствената си стая?

— Всеки можеше да влезе и да те завари в този вид. Сестра ти, прислужницата ти Гиранд. Всеки!

Ориан седна и предизвикателно погледна мъжа си, като усука кичур коса между пръстите си.

— Всеки ли? — повтори тя присмехулно. — Освободих Гиранд — допълни Ориан хладно. — Вече нямах нужда точно от нейните услуги.

Забеляза, че на мъжа й отчаяно му се иска да й обърне гръб, а не може. В сухарените му вени течаха и желание, и отвращение.

— Всеки можеше да влезе — повтори той, макар и не така убедено.

— Да, сигурно. Но не е влизал никой. Освен ти, съпруже мой. — Тя се усмихна. Имаше вид на звяр, който се готви да нападне. — И понеже вече си тук, може би ще ми кажеш къде си бил.

— Знаеш къде съм бил — тросна се Конгост. — На Съвет.

Тя се усмихна отново.

— На Съвет ли? Толкова време? Съветът приключи много преди да се мръкне.

Той се изчерви.

— Не си в положение да ме разпитваш.

Ориан присви очи.

— Ама че си надут, Жеан. „Не си в положение…“ — имитира го тя толкова добре, че и двамата мъже трепнаха от жестокостта в гласа й. — Хайде, Жеан, кажи ми къде си ходил. Може би си обсъждал държавните дела? Или си бил с любовница, а? Имаш ли някъде в замъка любовница?

— Как смееш да ми говориш така! Аз…

— Другите мъже казват на жените си къде ходят. А ти? Може пък да си имаш основателна причина да не го правиш.

Сега вече Конгост се разкрещя.

— Другите мъже би трябвало да се научат да държат езика си зад зъбите. Това не е женска работа.

Ориан се приплъзна бавно по леглото към него.

— Не е женска работа ли? — повтори тя. — Наистина ли?

Говореше тихо и злобно. Конгост знаеше, че тя му се подиграва, но не владееше правилата на тази игра.

Ориан се пресегна и притисна с длан издайническата подутина под туниката му. Доволна, забеляза паниката и изненадата в очите му, когато започна да плъзга нагоре-надолу ръка.

— Е, съпруже — рече презрително. — Кажи ми кое според теб е женска работа. Любовта ли? — Тя натисна по-силно. — Това тук? Как ще го наречеш, нагон ли?

Конгост усети, че Ориан му залага капан, но беше като омагьосан от нея и не знаеше какво да прави. Не беше в състояние да се спре и се наведе още повече към нея. Влажните му устни се отваряха и затваряха като на риба, очите му се въртяха. Презираше я, ала тя пък знаеше как да го накара да я желае точно като всеки друг мъж, подвластен на онова, което висеше между краката му. Въпреки цялата начетеност на Конгост Ориан го ненавиждаше.

Тя дръпна най-неочаквано ръка — беше постигнала целта си.

— Е, Жеан — рече хладно. — Щом не си измислил какво да ми кажеш, можеш да си вървиш. Не ми трябваш тук.

Още преди Ориан да разбере какво става, мъжът й я удари, и то толкова силно, че я запрати обратно на леглото.