Кейт Мос - Лабиринтът

Сажо мина покрай сергиите за зърно и сол, за сланина, бира и вино, докато не намери сергията за билки и екзотични подправки. Отпред стоеше търговец. Сажо никога не беше виждал толкова висок и черен човек. Беше облечен в дълга, проблясваща синя роба, на главата си имаше лъскав копринен тюрбан и беше обут в островърхи златисточервени чехли. Беше по-мургав и от циганите, които идваха през планината от Навара и Арагон. Сажо предположи, че е сарацин.

Търговецът беше наредил стоката си във формата на кръг: зелено и жълто, оранжево, кафяво и червено, охра. Отпред бяха розмаринът и магданозът, чесънът, невенът и лавандулата, отзад обаче имаше по-скъпи подправки като кардамон, индийско орехче и шафран. Сажо не познаваше останалите, но вече изгаряше от нетърпение да разкаже на баба си какво е видял.

От площада се отправи към странноприемницата. Тъй като не носеше у себе си пари, му хрумна да предложи да свърши някаква работа срещу паница супа. Някой го извика по име.

Обърна се и видя една от приятелките на баба си, госпожа Марти, която седеше заедно с мъжа си на тяхната сергия и му махаше. Беше тъкачка, а мъжът й беше даракчия.

Сажо също махна с ръка. Подобно на Есклармонд, и госпожа Марти беше последователка на новата Църква. Съпругът й не беше вярващ, макар че на Петдесетница беше идвал заедно с жена си у Есклармонд, за да чуе проповедта на Bons Hommes 22 22 Добродетелни люде (фр.) — така са се наричали катарите. — Б.пр. .

Госпожа Марти разроши косата на момчето.

— Как си, млади момко? Толкова си пораснал, че едвам те познах.

— Благодаря, добре съм — отвърна й той с усмивка, после се обърна към мъжа й, който чепкаше вълна и приготвяше къдели за продан. — Bonjorn, Sénher 23 23 Добър ден, господине (окситански). — Б.пр. .

— А Есклармонд? — продължи госпожа Марти. — Тя добре ли е? Пак ли лекува всички?

Сажо се усмихна.

— Както винаги.

— Ben, ben.

Добре.

Сажо седна до нея, кръстоса крака и загледа как чекръкът се върти и върти.

— Госпожо Марти — рече след малко, — защо вече не идвате да се молите с нас?

Господин Марти спря да работи и хвърли тревожен поглед към жена си.

— Е, знаеш как е — отвърна госпожа Марти, но избегна да го погледне в очите. — Напоследък имаме много работа. Трудно ни е да идваме често в Каркасон, макар да ни се иска.

Тя намести хурката и продължи да преде, а тракането на педала запълни спусналата се между тях тишина.

— На Menina 24 24 Баба (окситански). — Б.пр. й е мъчно за вас.

— На мен също ми е мъчно за нея, но приятелите невинаги могат да са заедно.

Сажо се свъси.

— Но защо тогава…

Господин Марти го потупа силно по рамото.

— Не говори толкова високо — пошушна той. — Нека тези неща си останат между нас.

— Кои неща? — учуди се момчето. — Аз само…

— Чухме, Сажо — прекъсна го отново господин Марти и погледна през рамо. — Целият пазар чу. Стига си говорил за молитви.

Сажо беше объркан, не знаеше какво толкова е направил, че да ядоса така господин Марти, затова стана. Госпожа Марти се извърна към мъжа си. Двамата сякаш изобщо бяха забравили за момчето.

— Бива ли да си толкова груб, Рожие — укори го тя. — Та той е още дете.

— Стига само един да се раздрънка и ще ни откарат заедно с другите. По-добре да не се излагаме на такава опасност. Ако хората решат, че общуваме с еретици…

— Дрън-дрън, еретици — схока го жена му. — Той е съвсем малък.

— Не ти говоря за момчето, а за Есклармонд. Навсякъде се знае, че и тя е от тях. А ако се разчуе, че ходим да се молим в къщата й, ще обвинят и нас, че сме последователи на Bons Hommes, и ще започнат и нас да преследват.

— Ами дай тогава да изоставим приятелите си, така ли? Само защото си чул някакви страхотии.

Господин Марти понижи глас.

— Казвам само, че трябва да сме предпазливи. Знаеш какво се говори. Че насам се е запътила войска, която да прогони еретиците.

— Това се говори от години. Правиш от мухата слон. Колкото до папските нунции, тези „Божии люде“ вече години наред кръстосват земите ни и са такива пияници, че бързо влизат в гроба, и от тая работа не е излязло нищо. Нека епископите си спорят, а ние, останалите, ще живеем както намерим за добре. — Тя се обърна към Сажо. — Не му обръщай внимание, не си направил нищо — увери го госпожа Марти и сложи ръка на рамото му.

Момчето заби поглед в краката си, не искаше жената да го види, че плаче. Госпожа Марти продължи с необичайно бодър глас:

— Я да видим сега, нали ми беше споменал, че искаш да купиш подарък на Алаис? Хайде да й потърсим нещо.