Кейт Мос - Лабиринтът

— Алаис — промълви той.

— Малко остана — успокои го тя и му помогна да се изправи. — Близо сме до дома.

Гилем и Сажо мълчаливо седяха в прикритието на планината.

Гилем се беше опитал на няколко пъти да подхване разговор. Накрая се отказа и се затвори в своя си свят, също като Сажо.

Той се измъчваше от угризения. Навремето беше завиждал на Гилем, после го беше мразил, а накрая се беше научил да не го помни — и така цял живот. Беше заел мястото му до Алаис, но не и в сърцето й. Алаис бе останала вярна на първата си любов. Беше устояла въпреки отсъствието и мълчанието.

Сажо знаеше колко смел е Гилем, колко дълго и безстрашно се е сражавал, за да прогони от Окситания кръстоносците. Но не искаше да признае, че го харесва и му се възхищава. Нито да го съжалява.

Чакаха цял ден, като се редуваха да дежурят. Малко преди здрачаване долу по склоновете изхвърча ято гарвани. Те закръжиха, понесоха се и заграчиха, като махаха рязко с криле.

— Идва някой — каза Сажо и застана нащрек.

Надзърна иззад огромния камък, закрепен на тясната скала над входа на пещерата сякаш от великанска ръка. Не видя долу нищо, никакво движение. Излезе предпазливо от укритието си. Всичко го болеше. Ръцете му бяха изтръпнали. Надвеси се от ръба на скалата и скочи долу. Приземи се лошо. В изкълчения глезен го прониза болка.

— Подай ми меча — рече той и протегна ръка.

Внезапно някъде в далечината се чуха гласове. Сажо съзря в сумрака тънка струйка дим, който се виеше зад рядката гора.

Погледна хоризонта, където лилавата земя се сливаше с притъмнялото небе.

— На югоизточната пътека са — съобщи Сажо, — а това означава, че Ориан изобщо не е влизала в селото. От тази посока няма да могат да продължат с конете. Пътят е непроходим. Ще им се наложи да вървят пеш. — Мисълта, че Бертранд беше само на хвърлей оттук, не му даваше мира. — Слизам долу!

— Не! — побърза да каже Гилем. — Много е рисковано. Ако те видят, ще изложиш на опасност живота на Бертранд. Знаем, че Ориан ще дойде в пещерата. Тук ще я изненадаме. — Той замълча. — Не вини себе си, приятелю. Не си могъл да го предотвратиш. Ще помогнеш на дъщеря си, като се придържаш твърдо към плана ни.

— Нямаш представа какво ми е — рече с треперещ от гняв глас.

Гилем разпери ръце.

— Извинявай.

— Тя е още дете.

— На колко години е?

— На девет — отговори рязко Сажо.

— Значи е достатъчно голяма, за да разбере. Бертранд може би вече е осъзнала, че има нещо гнило. Знаеше ли, че Ориан й е леля?

Сажо поклати глава.

— Знае, че Ориан не е приятелски настроена към Алаис. Не би трябвало да тръгва с нея.

— Може би не е знаела коя е — предположи Гилем. — Иначе едва ли е щяла да тръгне.

След кратко мълчание Гилем продължи:

— Смятам, че след като спасим Бертранд, ще се справим с войниците. Все повече ми се струва, че Ориан ще остави хората си в лагера и ще тръгне нагоре сама с дъщеря ти.

Сажо кимна.

— Продължавай.

— Ориан е чакала този ден повече от трийсет години. Едва ли ще рискува да показва на друг къде се намира пещерата. И да споделя с някого тайната. Смята, че само синът й знае къде е, и няма да очаква никаква съпротива.

Разговорът беше прекъснат от пискливия глас на Ориан, властен и студен. Без да се чуе и звук, двамата мъже извадиха сабите и заеха позиции недалеч от входа на пещерата. Сажо се скри зад скалата, а Гилем — в храсталака.

Гласовете се приближаваха.

Сажо имаше чувството, че прави всяка крачка заедно с Бертранд. Всеки миг бе сякаш цяла вечност. Накрая от прикритието на дърветата изникнаха два силуета. Ориан и Бертранд. Наистина бяха сами.

Сажо гневно стисна юмруци. Върху бузата на Бертранд имаше рана от нож. Ориан беше омотала около врата й въже, което се спускаше по гърба до двете й китки, завързани отзад. Другият край на въжето беше в лявата ръка на Ориан. В дясната тя носеше кинжал, с който ръгаше Бертранд по гърба, за да върви по-бързо.

Момиченцето стъпваше плахо и често се препъваше. Сажо присви очи и видя, че краката му под полата са вързани хлабаво, така че да върви, но не и да тича.

Той си наложи да не мърда, докато двете излязат на поляната точно под пещерата.

— Каза, че е зад дърветата.

Бертранд прошепна нещо.

— Дано е истина, иначе мисли му — закани се Ориан.

— Ето там е — рече детето.

Сажо долови в гласа й ужас и сърцето му се сви.

Смятаха да причакат Ориан при входа на пещерата. Той щеше да насочи вниманието си към Бертранд, за да я издърпа извън обсега на Ориан, а Гилем трябваше да обезоръжи жената още преди тя да е успяла да използва кинжала.