Лоренцо Каркатера - Вълка

— Ако можех да изживея живота си отново — каза ми той веднъж по време на дълга и обилна вечеря в лятната му вила в покрайнините на Атина, — щях да се кача на самолета и да отида в Лос Анджелис. Щях да си намеря работа в киноиндустрията, но нямаше да се занимавам с това, което вършим ние — измами с бюджета, изнудване, рекет — а просто щях да правя филми.

— И защо не го стори? — попитах го аз. — Баща ти едва ли щеше да те спре. Нямам впечатлението, че е много щастлив, задето си избрал сегашното си поприще. Можеше да направиш промяна.

— Мислех за това — отговори ми Големия Майк. — Но тогава той се разболя и изведнъж сякаш всеки грък, когото познавах, поиска да има парче от неговия бизнес. А той дори още не беше предал Богу дух. Винсънт, той беше изградил бизнеса си от нулата. Не можех да си замина просто така и да оставя да го разграбят някакви чужди хора.

— И сега съжаляваш ли за това?

— Всеки е съжалявал за нещо в живота си — отвърна Големия Майк. — Може и да не постигнах детската си мечта, но запазих жива мечтата на баща ми. Нашата организация не е голяма, изобщо не можем да се сравняваме с твоята империя, с Якудза или с Триадите, да не говорим за руснаците. Но ние сме си извоювали място на масата и без съгласието ни никой не може да предприеме каквото и да било на нашата територия. Ние никога не сме били зависими от никого и това е хубавото на една престъпна организация. Върху мен не се упражнява натиск, какъвто ти изпитваш всеки ден. Не мога да си представя, че си искал животът ти да се развие по този начин.

— Ако родителите ми бяха доживели до старини, резултатът щеше да е по-различен. Особено ако баща ми не беше умрял рано. Да, той много обичаше чичо Карло, уважаваше го и се вслушваше в съветите му, но истината е, че мразеше престъпния бизнес, с който чичо ми си изкарваше хляба. Баща ми беше работяга, който се трудеше къртовски по много часове всеки ден, а в замяна не получаваше много. Хората като него не ги е грижа много за гангстерите.

— Аз си те представях като студент по право в университета — каза Големия Майк. — Ти имаш ума и начина на мислене за това. Бих те наел на работа при мен.

Усмихнах се и поклатих глава.

— Не мисля. Макар че не бих имал нищо против да ми плащат хонорарите на час. И те ни наричат нас крадци и мошеници. Не, по-скоро бих записал да следвам медицина. Винаги съм се интересувал от нея, още повече след като майка ми се разболя.

— Доктор Вълк — каза Големия Майк и прихна да се смее. — Добре звучи.

— Кого, по дяволите, заблуждаваме? Та ние сме били родени за гангстери. От мен щеше да излезе некадърен лекар, а твоите филми най-много щяха да ги издават на дивиди, без изобщо да стигат до киносалоните. И двамата щяхме да сме доста нещастни.

Големия Майк се намираше на последния етаж на един закрит паркинг в центъра на града. Погледна между двете дебели бетонни греди и видя, че започва да вали доста силно. Забеляза и втора кола, паркирана на същото ниво. Не му трябваше много време, за да разпознае марката и модела на седана и да разбере, че това е „опашка“. Стъклата бяха затъмнени и вдигнати догоре, за да не се вижда колко души са вътре. Той предположи, че са шофьорът и четирима стрелци.

Тази кола я нямаше, когато той паркира мустанга си два часа по-рано, преди срещата му с Джон Лу и членовете на проследяващия екип, които го информираха за последното предполагаемо местонахождение на Раза и за смъртта на Сантос. Той разтърка очи, взе ментови дъвки от жабката на колата и пъхна три наведнъж в устата си. После си сложи тънки черни кожени ръкавици и провери огледалата за задно и странично виждане. Завъртя ключа на стартера и се усмихна, когато чу звука на осемцилиндровия двигател, 427 кубика, който сам беше монтирал. Вътрешността на колата бавно потрепери. Обърна се и видя как шофьорът на седана — последен модел „Мерцедес“ — също запали двигателя. Големия Майк си каза, че ще може да надхитри и да изпревари стрелците. Даваше си сметка обаче, че по огнева мощ те го превъзхождат многократно.

„Е, Беси — каза Големия Майк на колата по прякора, който баща му ѝ беше дал, когато за първи път беше видял жалката купчина желязо, домъкната отнякъде от сина му. — Винаги съм вярвал, че ти си по-добра от който и да било Бенц. Време е да го докажеш.“

Големия Майк свали ръчната спирачка и превключи на задна. Зави назад, към мерцедеса, превключи на първа и подкара към рампата, извеждаща от седмия етаж. Седанът го последва. Когато приближи до рампата, той превключи на втора, натисна газта до дупка и стисна здраво волана. Бързо подкара по спираловидната бетонна рампа, като внимаваше да не закачи металната мантинела от едната страна и здравата бетонна стена от другата. Седанът го следваше. Затъмнените стъкла на вратите бяха свалени и трима от мъжете се бяха показали навън с насочени пистолети.