Лоренцо Каркатера - Вълка

— Или?

— Или те ще ускорят осъществяването на плана. Ще преместят датата и ще ускорят подготовката. И по техните действия ще можем да локализираме местата на планираните експлозии.

— Може и да стане — каза Големия Майк. — Ще се погрижа Джими никога да не разбере, че подслушваме телефонните му разговори. Но, както казах, той е доста добър и доста по-умен и хитър от останалите ни противници. Следим го от около седмица, предимно с лазерни устройства за подслушване, така че трудно ще ни разкрие. Но когато го поставим на денонощно прослушване, много скоро ще се досети за това.

— Ще може ли да разбере кой го подслушва?

— Не е необходимо. Ние сме единствените заподозрени.

Поседях замислен няколко минути, след което станах от бара и отидох до голямата кафемашина. Погледнах към Големия Майк — той също изглеждаше съсипан от новината. Улови погледа ми и поклати глава.

— Ще гледам да спечелим колкото се може повече време — каза. — Но едва ли ще е повече от седмица.

— Достатъчно — отвърнах аз.

— Чичо ти ще бъде съсипан. Мафиот от старата школа като него няма как да приеме спокойно подобна новина. Баща ми беше същият. За тях не е важно кой е предателят, какви са мотивите му, както и дали, и колко съжалява за стореното. Предадеш ли фамилията, ти вече не си част от нея. Ти си пътник.

— Подслушваш ли телефоните на Стареца?

— Не, не съм имал причина за това. — Големия Майк явно се изненада от смяната в тона ми. — Ние и Джими не подозирахме. Той сам падна в лапите ни.

— По чия инициатива е станал контактът с руснаците? — попитах.

— Трябва да проверя по-подробно списъците с разговорите, проведени от телефона на Джими. А може и там да няма нищо. Няма как да се разбере. Остава ни само да гадаем. Според мен Владимир първи му е предложил. Съмнявам се, че Джими, каквито и да са били намеренията му, е тръгнал да се свързва сам с руската мафия.

— Тогава той как комуникира с тях? Те могат да говорят с него, а той как им отговаря?

— Повикванията винаги са от руснаците — отвърна Големия Майк. — Джими отговаря или с кодиран текст, или с помощта на аудиочетящо устройство, вградено в лаптопа му. Идеалният „вътрешен човек“, ако се замислиш — човек, който не може да говори. Кой би го заподозрял?

— Аз трябваше отдавна да съм го усетил.

— Ще кажеш ли на Стрега? Тя е до нас от доста време. И не само е близка с Джими, а също му има доверие. Всъщност до днес всички му имахме доверие.

— Нека оставим всичко както си е. Ще се оправя с Джими, когато му дойде времето. Може да има нещо друго, да не е чисто предателство. Или може би на мен така ми се иска да мисля.

— Да не би да смяташ, че той иска да изработи Владимир?

— Нещо такова. Ти сам го каза — Джими е много умен, а аз не му възлагам много работа, освен да наглежда сина ми и да ръководи компютърния бизнес на фирмата. Може би това е неговият начин да демонстрира, че може да ми бъде по-полезен. Видял е, че сме се фокусирали върху Раза и неговата група. Също така знае, че освен Стрега никой друг от синдикатите не поиска да се ангажира напълно. Те стоят и чакат да видят как ще се развият събитията, кой ще остане, след като димът се разсее.

— И затова се преструва, че те предава?

— Не казвам, че точно така е станало. Но може да е било така.

— И затова той изчаква — каза Големия Майк.

— Точно така. Ако ще трябва да затрия Джими, първо искам да се уверя, че наистина е предател, а не човекът, който предано се грижи за мен и семейството ми.

— И кой от двамата според теб е той?

— Де да знаех.

Ватикана, Италия

— Това е залата, в която се събират кардиналите, когато трябва да изберат нов папа — каза Раза и погледна към масивната и внушителна фреска на Микеланджело, „Страшният съд“. — Виждал ли си по телевизията онзи дим, който показват? Той излиза от една тръба в дъното на залата. Ако димът е кафяв, значи още не са решили. Ако е бял — вече има нов избраник.

— В пътеводителя пише, че те сядат на тези дървени столове, подредени до стената, и обсъждат възможните кандидатури — изрече Аврим. — Трудно ми е да повярвам, че всичко се прави толкова цивилизовано.

— Защото не е — отвърна Раза. — Чиста корупция, пазарлък и задкулисни споразумения. Излиза, че религията не играе никаква роля в избора на папа. Това е бизнес като всички други.

— Залата е впечатляваща — отбеляза Аврим, загледан в масивния таван, в изящното „Сътворение на Адам“ на Микеланджело. — Бил съм тук и преди и всеки път се впечатлявам.