Лоренцо Каркатера - Вълка

Аз вдигнах след второто позвъняване.

— Подаръкът е опакован и платен — изрече Бърк.

— Добре — отвърнах. — Всички ли успяха да излязат, преди да затвори магазинът?

— Дори ни остана време.

— Значи всичко е минало добре — отговорих и понечих да приключа разговора.

— Не всичко.

Спрях се и се облегнах назад в стола си.

— Още съм на линия — казах.

— Има проблем.

— Какъв проблем?

— Вътрешен е?

— Колко вътрешен?

— Още не знам. Но достатъчно.

Затворих телефона и го оставих на масичката за кафе вляво от мен. Облегнах си главата на дебелата възглавница. Лявата ми ръка беше превързана и бинтована и още подута от огнестрелната рана. Загледах се навън, към градината във вилата на Анджела. Сам в нейната стая за гости. Сега вече знаех, че трябва да се боря не само с Раза, неговата клетка, с Владимир и неговата руска мафия.

Сега вече знаех, че предателят е в моя лагер.

Рим, Италия

Двама души завързаха с тиксо Сантос за тръбата на парното до стената на тясното мазе.

— Ако хората ми разберат за това, ще си имаш сериозни неприятности — каза Сантос на Раза. — Няма нужда от подобни неща. Ако искаш нещо от мен, кажи ми, но не ме връзвай за тръби.

— Ти нямаш никакви хора — отвърна атентаторът. — Ти си само един прост оръжеен трафикант. Такива като теб с лопата да ги ринеш.

— Може да е така, а може да не е — отвърна Сантос, все още в неведение какво иска от него другият.

— Аз ти се доверих — каза Раза.

— Не съм те подвеждал никога, Раза — отвърна Сантос. — Доставките винаги бяха навреме, стоката винаги отговаряше на договореното и обещаното. Ако е заради онези твои хора, дето са ги очистили миналата нощ, аз нямам пръст в това. Просто малшанс.

— Ти не си бил там, но това не означава, че нямаш никаква вина за случилото се.

— Не знам за какво говориш.

— Нека тогава ти опресня паметта.

Раза се приближи до малката дървена маса и взе от нея нож с назъбено острие и прокара пръст по зъбците.

— Ти познаваш човека, който уби хората ми и открадна оръжията, които бях купил от теб — каза, вперил очи в ножа. — Дори може да познаваш тези, с които работи той.

— Знам кой е. Нямаше да имам успех в моя занаят, ако нямах свои източници на информация. Но аз познавам по име всички босове на синдикатите. Това е част от бизнеса ми.

— Ти си готов на всичко за пари — каза Раза. — Знаех го, когато започнах да работя с теб. Но не предполагах, че си готов и да предадеш за пари. Но грешката си е моя.

Сантос замълча и се вторачи в Раза, който продължаваше да държи назъбения нож. Мексиканецът си даде сметка, че са го разкрили. Даде си и сметка, че не може да предложи нищо — било то оръжие, информация или каквато и да е сума пари — в замяна на което да го пощадят и да му позволят да си тръгне от това мазе.

Сантос разбра, че днес ще умре.

— Трябваше да се извъртя някак — накрая отвърна. — Вълка ме беше притиснал в ъгъла. Когато си притиснат, нямаш друг избор, освен да приемеш да играеш двойна игра. На теб доставях оръжията, а на тях — информация за доставката. Получавах пари от двете страни. Беше най-добрата сделка за мен и затова приех. И ти на мое място би сторил същото.

— Едва ли.

— Говориш така, защото не си бил в подобна ситуация. Ако имаш късмет, никога няма и да се окажеш. Но аз може и да им предавах кога се очаква да пристигнат доставките за теб, както и какво съдържат те, но никога не им разкрих твоите конспиративни квартири и имах много основателна причина за това.

— И тя е?

— Аз не знам нищо за тези твои скривалища. Ти никога не си ми казвал, а и аз не съм те питал. Така че може и да си разбрал, че снасях информация на Вълка за нашите сделки. Но тази нощна акция? Нямам нищо общо с нея. Някой от твоите хора е.

Раза се приближи и го удари в лицето с опакото на дланта си.

— В групата ми няма предатели! — каза.

Сантос се усмихна, една сълза се търколи по бузата му, която се зачерви от удара.

— Скъпи, зад всеки може да се крие предател.

Раза го изгледа гневно.

— Предателят умира от ужасна смърт — каза. — Умира заслужено в мъки и това служи като сигнал за другите. Дори може да изпратя останките от тялото ти на Вълка. Да му покажа какво се случва с предателите, които той внедрява в групата ми.

Сантос се изсмя силно.

— Да не мислиш, че му дреме какво ще стане с мен? И какво според теб ще направи, когато му занесат парчетата от тялото ми? Ще побегне и ще се скрие? Човек като него? Като мен? Ние влизаме в тази професия с пълното съзнание какво ни очаква и как може да Свършим. Това не ни плаши. А хора като теб ни плашат още по-малко. Вълка е гангстер. Ти си откачалка. Това е голямата разлика.