Лоренцо Каркатера - Вълка

Раза стисна ножа и го заби до дръжката в корема на Сантос. После погледна нещастника в очите, очаквайки предсмъртните му конвулсии, усещайки как се лее топлата кръв по китката му. Повдигна нагоре ръката си с ножа, разпорвайки жертвата си, срязвайки тъкани и вени, докато накрая Сантос не забели очи и от ъгълчетата на устата му не потекоха тънки струйки кръв. Той пусна дръжката на ножа, отстъпи назад от локвата кръв, която се образува в краката му, и кимна на двамата младежи, застанали отстрани.

— Изчакайте да му изтече кръвта — нареди. — После изгорете тялото му. Сякаш изобщо не е съществувал.

Ню Йорк, САЩ

— Откога знаеш? — попитах.

— Отпреди около седмица — отвърна Големия Майк.

Бяхме седнали на бара в един ресторант в центъра на Манхатън. Цялото заведение беше празно, а персоналът щеше да дойде на работа, за да готви за обяд чак след час.

— Но реши чак сега да ми кажеш.

— Трябваше да се уверя, че е така, Винсънт. Трябваше да съм сто процента сигурен, че е така.

— Как проследи разговорите до него?

— Не беше лесно. Той е добър, винаги е бил добър в работата си. Почти колкото мен. Но почти. Най-голямата му грешка е, че не е допускал някой да се усъмни в него и да започне да го проверява.

— Има ли риск това да е някакъв капан? — попитах аз. — Ами ако целта им е да ни накарат да се вторачим вътре в собствения си лагер, докато някой друг върши мръсната работа?

— И аз се надявах случаят да е такъв. Проверих всичко по два пъти, че и по три. Няма кой друг да е. Джими е „къртицата“ на Владимир.

Новината направо ме съсипа. Не можех да я приема, да се примиря с нея на някакво ниво — нито лично, нито професионално. На пръв поглед подобно нещо беше безсмислено и глупаво, дори твърде жестоко, предвид трагедията, която беше сполетяла мен и семейството ми. Предателствата са често явление в моя занаят, често и очаквано. Не бях наивник и допусках, че и на мен някой ден ще ми се случи. Затова винаги бях нащрек за всеки подозрителен знак.

Но и в най-мрачните си кошмари не бях предполагал, че ударът ще дойде от Джими.

Той беше най-близкият, най-довереният ми приятел. Човекът, с когото споделях всичките си съмнения, тревоги, страхове. И той винаги с готовност ми даваше утеха, даваше ми напътствия и съвети. Ако имаше някой, който да знае всичките ми тайни, който беше наясно с мотивите ми и можеше да предугади всеки мой ход, това беше брилянтният младеж, прикован за цял живот в инвалидна количка.

Но трябваше да мисля и за Джак, когото Джими пазеше и наглеждаше. Предателството му излагаше на опасност живота на сина ми.

— Какво възнамеряваш да предприемеш? — попита ме Големия Майк.

— Не знам. За първи път не знам как да постъпя.

— Не можеш да оставиш така нещата. Но не можеш и да подминеш факта само защото предателят ти е близък.

— Не, много повече от това е.

— Само ако го оставиш да е така. Ще те попитам нещо. Ако не Джими, а аз бях предателят, пак ли нямаше да знаеш какво да правиш?

Поклатих глава.

— Не, с теб щях да се разправя набързо, бъди сигурен в това. Не искам да мисля за подобни ситуации, но нищо нямаше да ме спре да го сторя.

— А Джими с какво е по-различен? Заради недъга му ли? Защото си мислиш, че двамата с него сте като братя? Сега всичко това са само разбити илюзии, Винсънт. Има предател и този предател е от най-приближения ти кръг. Той представлява риск за цялата операция. А също така за теб, за Стрега, за мен и най-важното, за Джак.

— Мислиш ли, че Джими би позволил да наранят Джак?

— С действията си той вече го е допуснал. Сега враговете ти имат такъв достъп, какъвто би бил невъзможен без наличието на „къртица“ от такъв ранг в твоя лагер.

— А какво мислиш за случилото се на самолета? — Думите сякаш сами неволно излязоха от устата ми. — Дали и той не е участвал в плана?

— Малко е вероятно. Него проверих най-напред и излезе, че е чист. По всяка вероятност Джими се е решил на предателство това лято, седмица или може би две след срещата на Съвета.

— Може ли да го използваме по някакъв начин? — попитах. — Поне докато не реша как да постъпя в тази ситуация.

— Дай ми пример.

— Ако кажем на Джими, че знаем задето Раза планира удар, че дори обмисля възможност за двойна атака? Че знаем за плановете му и че възнамеряваме да ударим първи?

— И той ще предаде информацията на Владимир, който ще я предаде на Раза. Добре, ако е така, ние какво ще спечелим?

— Ако замисълът проработи, можем да засечем техни разговори за истинските им планове, което ще ни изведе на вярната посока.