Лоренцо Каркатера - Вълка

— Не толкова лесно — отвърнах. — Много добре знаеш. Има само два варианта. Прощавам ти за случилото се, карам те да ми обещаеш, че няма да се повтори, и те оставям тук, вярвайки, че ще удържиш на обещанието си. Другият вариант е да наредя да те отведат и да те убият. Както бих сторил с всеки предател.

Джими написа отново нещо, като този път подбра думите внимателно, без да бърза. Прочетох написаното, погледнах го в лицето и кимнах.

— Наистина ли искаш това?

Погледът му отговори вместо него.

— Защото искаш аз да го направя или защото мислиш, че няма да мога?

Той се усмихна за първи път през деня и направи жест с ръце.

— На мен ще ми е трудно след това да го преживея, без значение кой ще те убие — аз или някой от хората ми. Ти ще се отървеш лесно.

— Никой не се отървава лесно. — Все още силният глас на чичо Карло въпреки отслабналото му тяло дойде от задната част на стаята, от двойната дъбова врата. — Не и от нещо подобно. В случая и тримата сме жертви.

Все още не бях казал на чичо Карло жестоката истина за сина му.

Първо исках да говоря с Джими и след това да помисля как да му съобщя неприятната новина. Но трябваше да си дам сметка, че мафиотски бос от старата школа като чичо Карло има очи и уши навсякъде.

Той прекоси стаята бавно заради болното си дясно бедро. Спря до инвалидната количка на Джими и се наведе над него. Очите му бяха изпълнени с гняв, какъвто не бях виждал през всичките ми години откакто живеехме под един покрив. Той вдигна все още силната си дясна ръка и зашлеви сина си по лицето. Ударът беше толкова силен и неочакван, че от него количката се наклони. Със зачервена от плесницата буза Джими изгледа баща си и поклати глава, а от очите му потекоха сълзи.

— Да, и аз съжалявам — каза чичо Карло. — Но знаеш ли какво? В нашия занаят „съжалявам“ не върши нищо. Важно е това, което правиш, и начинът, по който се държиш. Останалото е само за театър.

— Не им е издал нещо много важно — казах аз, почувствал необходимост да защитя по някакъв начин Джими. Въпреки действията му не можех да го гледам как се свива и трепери пред баща си. — Само обща информация, която руснакът вероятно вече е знаел.

— Не ми пука какво им е издал. Ако ще и прогнозата за времето да е било — отвърна чичо Карло. — Това не променя стореното от него. Предателството си е предателство, без значение какво си издал.

Той погледна гневно сина си в очите.

— Може и да знаеш как да работиш с компютри и с друга модерна техника, но ти така и не можа да разбереш кои сме ние и как действаме. Затова предпочетох Винсънт да ръководи организацията. Не защото си в инвалидна количка. Ти си достатъчно умен и твърд, за да преодолееш психически недъга си. И можеше да поемеш, и да ръководиш синдиката така, както Винсънт го ръководи сега. Но твоите комплекси за произхода ни щяха да ти попречат да станеш силен бос, а след твоето предателство вече знам, че съм бил прав, и друго доказателство не ми трябва.

На Джими не му оставаше друго, освен да посрещне погледа стоически и да кимне.

— Ето как вероятно са те заблудили и ти си налапал въдицата им — продължи чичо Карло. — Казали са ти, че руснаците ще спрат да подкрепят терористите, ако им дадем дял от нашия бизнес. И че ще ти позволят ти да посредничиш при мирното споразумение. Което ще те направи важен играч. Ти, хлапе в инвалидна количка, съдействаш за постигането на мир и приключване на войната, без да произнесеш нито дума. Ако това се беше случило, как можех да не направя теб шеф на синдиката? Близо ли съм до истината?

Джими наведе глава и кимна.

— Сега обаче — продължи чичо Карло — някой трябва да умре, за да плати за грешката си. А само главата на клана може да заповяда да бъде убит човек. Така ли е, Винсънт?

— Така е — отвърнах.

— Предадох управлението на Винсънт, оставих го да ръководи и в известна степен се оттеглих от бизнеса — каза чичо Карло. — Но за да няма недоразумения, аз все още съм официално босът на фамилията и ще бъда такъв, докато съм жив. Някой от вас двамата има ли по-различно виждане за това?

Имах неприятно предчувствие накъде отиваше цялата работа и се изкуших да се намеся и да го спра, но добре познавах чичо Карло. Никакви думи не бяха в състояние да го отклонят от намеренията му. Той беше взел решение и беше организирал всичко, преди да влезе в библиотеката.

— Предателството стана зад моя гръб — добави старецът. — За Бога, то стана в проклетата къща, в която живея, а аз изобщо не го подуших. Това означава, че губя нюх за бизнеса. Беше време, когато можех да подуша предателството от цял океан разстояние, а сега не го забелязвам дори и ако е в стаята, съседна на моята. В този смисъл аз съм не по-малко виновен от Джими. Може и да не съм се свързвал с руснаците или на когото там си давал информация, но не съм сторил и нищо да го спра. И понеже сега заради станалото някой ще трябва да понесе наказание, по-добре е този някой да съм аз.