Лоренцо Каркатера - Вълка

Джими поклати глава и едва не скочи от количката, мъчейки се да докосне баща си с треперещи ръце и с издути на врата вени.

— Аз съм босът и аз решавам кой да живее и кой да умре — продължи чичо Карло. — Но искам да те помоля нещо в замяна.

Джими заудря с юмрук в гърдите си. Ужасно много искаше да разубеди баща си.

— Да, ти беше — каза чичо Карло. Той говореше спокойно, без да показва гнева си. Неговите думи бяха достатъчно силни, за да изложи позицията си. — И ти ще трябва да постъпиш правилно и да поправиш грешката. Смъртта ми ще изкупи донякъде вината пред Винсънт. Но в замяна, Джими, искам да ми дадеш дума, че никога повече няма да сториш нещо, с което да опозориш тази организация. Организация, която е създадена и с моя помощ и на която не бих позволил на никого, било то и човек от моята плът и кръв, да навреди. Затова искам думата ти. Твоята дума като мой син, като мъж, като член на този синдикат, че винаги ще се отнасяш към тази организация с респекта и достойнството, които тя заслужава. Мислиш ли, че ще можеш да спазиш това обещание?

Джими се помъчи да запази спокойствие, поемайки бавно и дълбоко въздух. Студена пот беше избила над веждата му, а косата му беше мокра и залепена за челото. Той хвърли поглед към мен и аз се отвърнах. Чувствах се като натрапник в труден разговор между баща и син. Макар и да играех ключова роля за изхода на спора, за първи път, откакто бях дошъл да живея при тях, бях само наблюдател и нямах думата за това как ще свърши всичко.

След известно време Джими кимна.

С него знаехме, че когато чичо Карло вземе някакво решение, нищо не е в състояние да промени намерението му. Той се беше ръководил от интуицията и инстинктите си през целия си живот, оцелявайки в бизнес, в който оцеляват само най-коравите и най-издръжливите. И той нямаше да отстъпи от избрания път, още повече сега, след извършеното предателство.

— Значи въпросът е уреден — каза чичо Карло. — А сега и двамата трябва да загърбите различията си, да ги заровите завинаги. Предстои ви да водите война, война, която трябва да спечелите. Затова се нуждаете един от друг. Иначе няма да стане.

Той погледна първо към мен, после към Джими.

— Обичам ви и двамата — каза.

— Мога ли да направя нещо за теб? — попитах.

— Нали знаеш онова място на хълма, точно до къщата? — рече той. — Мястото, където често ходехме, когато вие още бяхте деца. Тайно от гледачките на Джими прекарвахме малко вино, сядахме и гледахме океана.

— Където ни разказваше истории за създаването на Камората и на мафията. — Спомените ми се върнаха към онези щастливи дни, които изглежда бяха останали далече в миналото. — И ни учеше да различаваме вината — „Ферне Бранка“ от Аверна.

— Там, на това място, искам да ме погребете. С лице към уханието и шума на океана. Това е най-доброто място стар гангстер като мен да свърши дните си. — Той се протегна и стисна силно моята и на Джими длани. Още имаше силна хватка като на миньор. — Бяха щастливи времена, бяхме само тримата, разговаряхме, смеехме се… това беше нашето специално място. Но след като днес ви виждам двамата заедно, съм спокоен, защото така исках да стане. И този спомен аз ще отнеса в гроба.

Чичо Карло погледна за последно към всеки нас, след което пусна дланите ни, обърна се и тръгна към вратата. С Джими останахме безмълвни. Чичо бавно прекоси стаята, отвори вратата и тихо я затвори след себе си. И никога повече не се върна.

Карло Марели, бос на организираната престъпност повече от половин век, си отиде. Отиде да умре като воин.

Седях на пустия плаж и гледах към сърдитите вълни, които се хвърляха и се разбиваха в брега. Над главата ми грееше пълната луна, а зад мен светеха прозорците на десетина къщи, отразявани в необятната шир на тъмния океан. Отпих от бордото и оставих бутилката на пясъка до мен. Последните няколко дена бяха дълги и изпълнени с трагизъм. Тяхното бреме още тежеше върху плещите ми.

Смъртта на Големия Майк ме нарани жестоко.

Той беше истински приятел, а в моя занаят малцина са тези, които можех да нарека приятели. Той беше мой доверен съюзник и добър в професията си. Умря гордо, като гангстер, зад волана на колата, която много обичаше, като взе със себе си на оня свят всичките стрелци. Щяха да ми липсват неговото успокояващо присъствие, неговият сериозен подход към бизнеса и амбицията му да бъде най-добър в занаята. За краткото време, през което се познавахме, бяхме делили заедно много радост и тъга, но като с повечето неща в подземния свят хубавото свършва преждевременно, много по-рано отколкото би ни се искало.