Лоренцо Каркатера - Вълка

А този преждевременен край е винаги напоен с кръв.

Част от мен се пита каква е била ролята на Джими и с какво е помогнал на руснаците да организират засадата срещу Големия Майк. Не го накарах да ми каже какво е издал на руснаците, нито ще го направя.

Оставих на него да реши дали да ми каже. Дадох на чичо Карло думата си, че ще работим и ще водим тази война заедно с Джими. Но как бих могъл отново да му се доверя, да се доверя като на Големия Майк или на „Безшумната шесторка“, или дори на Анджела, колкото и смъртоносна, и понякога непредсказуема може да е тя? И как можех да съм сигурен, че Джак ще е в безопасност с него? Как можех да му повярвам, че няма да изложи на опасност живота на сина ми? Давах си сметка, че постъпката на Джими е продиктувана от гняв и завист, но това беше ход, насочен срещу мен. Ход, който беше довел до смъртта на чичо Карло. Такава беше горчивата истина. И тази истина винаги щеше да застава между нас.

Аз винаги ще обичам Джими. Но щеше да има бариера, която да ни разделя. Стена, която аз щях да се погрижа никога да не бъде разрушена. Джими доказа с действията си, че е слаб човек, че това няма нищо общо с недъга му, а се дължи на характера му. Не знаех колко време е таял недоволството и възмущението си, преди да се реши на предателство. Не знаех и дали смъртта на чичо Карло е потиснала напълно тези чувства у него или напротив, още повече ги е засилила.

Но нямаше да оставям нищо на късмета или на случайността. Всяко действие на Джими щеше да бъде под строго наблюдение. Всякакъв достъп до компютър или телефон щеше да му бъде забранен. Той щеше да остане изолиран и сам. И неговото бъдеще щеше да е в моите ръце.

Решението на чичо Карло да жертва живота си, за да запази живота на сина си, беше нещо повече от акт на кураж и доблест. То беше също така събитие в историята на организираната престъпност. Векове наред главите на фамилиите бяха взимали решения чий живот да бъде отнет и чий да бъде пощаден. Но никоя измяна не можеше да остане ненаказана, особено толкова нагла и дръзка като предателство от член на семейството. При тези обстоятелства един бос можеше да предложи да се пожертва един живот в замяна на това да се запази друг. Бях чувал истории за босове на мафията пожертвали собствения си живот в замяна на живота на брат си, дъщеря си или дори съпругата си. В замяна пощаденият се заклева във вярност към организацията до края на дните си и тясно сътрудничи и помага на новия шеф на групировката.

Уважавах тези традиции и се възхищавах на мъжете, които намираха у себе си куража, да се откажат от собствения си живот като отплата за предателството или измяната на техни близки, роднини или доверени партньори. Не съм сигурен, че щях да имам смелостта да постъпя по същия начин. Съмнявам се, че бих пощадил живота на Джими и в замяна бих предложил своя. Но пък не бих се поколебал да сторя за Джак същото, което чичо Карло стори за единствения си син. Но това е цена, която всеки баща независимо от професията му би платил охотно. Част от нежеланието ми се дължи на факта, че аз не бях роден в престъпния клан, бях попаднал в него поради обстоятелства, които бяха извън контрола ми. Може би в някои отношения това ми позволява да гледам на случващото се отстрани и ме прави по-ефективен престъпен бос.

Но в момента, гледайки към шумните вълни, удрящи се в белия пясък на плажа, си дадох сметка, че силите ми значително са отслабнали в борбата срещу Владимир и Раза. Смъртта на Големия Майк и чичо Карло ме лишиха от могъщ партньор и ценен съветник, а това са тежки загуби във военно време. Щяха да ми липсват техните умения и напътствия. Моята позиция беше отслабена точно когато се канех да пристъпя напред, където разликата между победата и поражението се измерваше от това кой имаше поточна информация за противника и беше по-подготвен за изненади. „Вкарай в битката най-добрите си сили и бъди готов да прибегнеш до най-лошото — казваше ми чичо Карло в дните преди последната битка, която водихме заедно с него — срещу една отделила се фракция от нашата организация. — И не оставяй живи пленници. Те имат памет, а това води само до повече конфликти и сражения.“

Все още имах Анджела и Дейвид Лий Бърк и екипа му. И контролирах най-мощната престъпна организация от тази страна на Атлантическия океан. Но независимо от това ми предстоеше най-трудният и сериозен тест откакто бях поел юздите на престъпния синдикат. Притеснен бях за изхода, но не се страхувах да вляза в бой.