Лоренцо Каркатера - Вълка

— Тя е властна и смъртоносна — отвърна чичо Карло.

— Повечето мъже напълват гащите, когато се сблъскат с жена като нея. Не им понася знойната топлина, която тя излъчва, когато е до тях. Добави и хипнотизиращия поглед и за мнозина жената-мечта Анджела се превръща в кошмар.

— Да не би да искаш от мен да се оженя за нея? Няма ли да е по-лесно, ако обединим силите на двете фамилии?

Чичо Карло си пое дълбоко дъх.

— Ти се ожени за жената, за която ти беше писано — каза. — Какво искам аз, не е толкова важно. Нито сега, нито тогава. Никога не съм сватосвал, не съм уреждал бракове. Уредените бракове създават повече проблеми, отколкото удобства. Лесно е да се сключат, дяволски трудно е да се разтрогнат. Двамата сме късметлии и не сме заради жените, за които бяхме женени. Късметлии сме, защото сме открили половинката, по която сме били луди, а не сме късметлии, защото и двамата ги изгубихме преждевременно.

Настойчиво погледнах чичо.

— Нужна ми е, за да се опълчи срещу Раза — казах. — Има и други варианти, но тя е най-удачният. Тя може да набави необходимата ни информация за неговите дейности и да ми помогне да го срина със земята.

— Нека първо поговорим с Джанети. Може и да е започнал да харесва идеята за обединението ви, за разлика отпреди две години.

— Какво те кара да мислиш така?

Чичо Карло сви рамене.

— Сега си сам, вдовец. Може да му хрумне да изиграе тази карта отново. Да види дали няма да излязат аса. В това време ти се качвай на самолета и иди да се видиш със Стрега.

— Това е делова договорка, нищо повече — отвърнах.

Чичо Карло отново сви рамене.

— Така или иначе, тя ще ти пасне добре. Ще ти помогне да се стегнеш и да влезеш отново в играта. А за Джак не се притеснявай. С Джими сме му осигурили пълна охрана.

Наведох се и целунах чичо си по бузата, след което тръгнах.

— Знаеш ли откъде идва прякорът ѝ? — попитах, стиснал дръжката на вратата.

— Искаше да се разчуе надалеч. Покани половин дузина босове на мафията на среща. Беше организирала голямо пиршество. От печени миди и паста с артишок до пицарола с месо. И всички до един добре си хапнаха.

— И след това всички до един умряха направо на масата — допълних аз.

— Отрова за плъхове. Представи си само: Анджела седи по средата на масата, отпива червено вино и ги гледа как едновременно предават богу дух. Така само с една гощавка тя помогна на баща си да превземе улиците на Неапол. — Чичо Карло се усмихна. — Послушай съвета ми, когато стигнеш там.

— Какъв съвет?

— Яж сам на масата. Така ще останеш жив по-дълго.

Париж, Франция

Раза и Владимир седяха с гръб към залязващото слънце, всеки от тях с бутилка минерална вода в ръката. За тях шумът от ранния вечерен уличен трафик — клаксони, викове на изнервени шофьори — сякаш не съществуваше.

— Това ще е единствената ни среща — каза руснакът.

— Аз така правя бизнес.

— Ти досега никога не си правил бизнес с мен — отвърна с хладен тон Раза. — Обикновено гледам да науча повече за партньорите си, преди да се заема с дадена мисия.

Руснакът хвърли бърз поглед към Раза. Впечатлиха го самоувереността на младежа и дръзкото му държане, но в същото време арогантността и липсата на уважение го отблъсна. Хора като него не биха се издигнали високо в йерархията на руската организирана престъпност. Може и да беше изгряваща млада звезда в терористичните кръгове, но в който и да е международен престъпен синдикат нямаше да стигне по-далеч от нископоставен боец, в най-добрия случай наемен убиец.

Владимир беше проучил внимателно биографията му, обръщайки внимание най-вече на това как терористът планира и осъществява акциите си. Малцина бяха така взискателни и педантични като него. Той нямаше нито съветници, нито помощници. Работеше с малък и ефикасен екип, беше много жесток, не знаеше какво е милост и беше подходящ за извършване на най-дръзки атаки.

— Аз не съм ти партньор — отвърна Владимир. — Преведох двайсет и пет милиона долара чисти пари по банковите ти сметки. Ще преведа още двайсет и пет до три седмици, смятано от днес. И тъй като парите ги давам аз, мисля, че няма да е пресилено да се каже, че ти си мой служител.

— На служителя позволено ли е да задава въпроси? — попита Раза.

Владимир сви рамене.

— Искам тези операции да минат по мед и масло. Това беше една от причините да се спра на теб. Държа всяка операция да бъде като отделна декларация, а това не се получава, когато скриеш бомба в обувка или в долно бельо.