Лоренцо Каркатера - Вълка

— Стрега ли е? — попитах.

Той кимна.

— Ти никога не си ѝ вярвал — добавих и проследих реакцията му, наклона на главата му и повдигането на веждите. — Но тя винаги ни се е притичвала на помощ, когато сме имали нужда. И сега отново имаме нужда от помощта ѝ, Джими. Този Раза действа на нейна територия и ако искаме да му стъжним живота, ще трябва да го направим с нейно съдействие.

Джими килна глава назад, към дебелата черна кожа на облегалката на инвалидната количка, и насочи погледа си към ясното синьо небе. Познавах го отдавна и бях изучил добре всеки негов жест.

— Никой не се хваща на нашето хоро безплатно — казах. — Тя ще иска нещо в замяна. Това не я прави по-различна от другите босове. Никой не участва само защото смята, че така е редно. Онези, които ме подкрепят, всичките са загрижени от опасността терористите и руснаците силно да навредят на бизнеса им. Те не са по-различни от нас.

Джими вдигна глава и ме изгледа строго.

— Вярно, за мен е по-различно. Може да отнеме време да разбера истината, но аз ще я разбера рано или късно. И ще направя всичко, което е необходимо за това.

Джими се приближи с инвалидната си количка до мен, сложи дланта си върху моята и я стисна така силно, че чак ме заболя.

— Ти ще бъдеш с мен, Джими. Във всеки ход. Както винаги. Без твоята помощ няма да победя. Затова искам да одобриш съюза ми със Стрега. Когато тръгнем срещу бандата на Раза, трябва да сме единни.

Джими стисна дланите си в юмруци и постави единия върху другия.

— Няма да изпускаме руснака от поглед. Той също ще ни следи. Владимир разполага с всичко необходимо за един терорист — пари, мрежа, оръжие. Той ще изсипе торбата с тези „блага“ пред Раза и в замяна ще иска лоялност.

Джими разпери пръстите си и ги допря сякаш за молитва.

— Точно така — продължих аз, изправих се, застанах зад инвалидната количка и хванах дебелите ръкохватки. — В началото те ще се държат умерено, докато Раза не нанесе големите си удари. Но това ще стане много скоро, ще видиш.

Завъртях инвалидната количка и го поведох към къщата.

— Трябва добре да изиграем картите си с Раза. Когато акциите му започнат да се провалят една по една, той трябва да повярва, че в това има пръст Владимир. И тук ще се намеси, и ще ни помогне Стрега. Като ѝ посочим враг, който тя мрази повече от нас, ще я убедим да се включи в борбата.

Джими сви рамене и ме дари с усмивка, топла като деня.

— Добре де, тя не ме мрази — казах и му отвърнах също с усмивка. — Тя само ми е малко ядосана. Аз я отхвърлих или поне тя смята така. А и с този неин темперамент… това е напълно достатъчно. Но Стрега ненавижда още повече Владимир. И аз залагам на тази карта.

Джими извърна поглед към къщата, допрял гъстите си черни коси в облегалката. Виждах, че има съмнения за съюза ми със Стрега, но в същото време даде благословията си.

Аз също имах съмнения, но сега не беше време за тях.

Рим, Италия

Раза и един слаб младеж, който се смееше нервно, стояха срещу входа на железопътната гара „Термини“ въпреки обилния дъжд.

— Според теб ще се справи ли? — попита младият мъж, чието име беше Аврим. — По-предната вечер беше толкова развълнуван, че се усъмних дали не се е разколебал.

— Щеше да е глупак, ако не се беше разколебал — отвърна Раза. — И не мисълта за смъртта го разколеба, а дали наистина ще изпратим обещаните пари на семейството му в Пакистан.

— Че защо да се притеснява за това? — попита Аврим.

— Защото понякога аз не изпращам пари на семействата им — отвърна Раза.

Думите му изненадаха Аврим.

— Та нали това е част от свещената клетва — промърмори той. — Нали затова тези мъже склоняват да жертват живота си.

— Те решават да умрат в името на каузата или в името на повече храна и по-добър дом за близките си? — попита Раза. — Един мъченик, истински мъченик, не се интересува от материалните облаги, било то за самия него или за роднините му. Непрекъснато ни натякват тази безсмислица, че да жертваш живота си за пари е акт, достоен за възхищение, нещо свято. Затова и толкова много от мисиите ни се провалят. Изпращаме най-отчаяните, безумните и авантюристите. А трябва да изпращаме най-решителните и вдъхновените от Аллах. Те са хората, които ще ни доведат до победата.

— Един човек може да е вдъхновен от бог и в същото време семейството му да се нуждае от пари — възрази Аврим разпалено. — Бедността не прави един мъченик по-малко мъченик. Дори напротив, тя е движеща сила.