Лоренцо Каркатера - Вълка

Но Джими забеляза и една сутрин, докато закусвахме в стаята, която деляхме двамата, той извади бележника си и ми го подаде. На белия лист беше написал списък с всички фамилии, за които се беше сетил — кралски и мафиотски — които бяха скрепявали съюзите си през вековете чрез династически бракове.

— Защо ми го показваш? — попитах.

Той ми направи знак да обърна страницата. На следващата страница беше написал моето име и това на Анджела, свързани с фамилията Джанети.

— Ти сериозно ли?

От погледа му разбрах, че е без значение дали Джими го мисли сериозно или не. По-важното беше, че сериозният в случая е бащата на Анджела.

— С Анджела говорихме за това, Джим — казах аз. — Има още много време, още сме млади. В момента искаме само да се забавляваме. Нищо повече.

Джими се вторачи в мен, докато приключвах със закуската си. Повече никога не спомена за брак между мен и Анджела.

И двамата знаехме, че съм влюбен в нея. Тя вече беше започнала да се превръща в красива жена. Имаше дълга светлоруса коса, светлокафяви очи и усмивка като филмова звезда. Лесно се палеше и не го прикриваше, но, от друга страна, беше изключително щедра към онези, които обичаше. Имаше и черно чувство за хумор. Привличането стана моментално — и ако трябва да съм честен — то остана завинаги.

Тя се чувстваше и се държеше по-свободно в обкръжението на момчета, отколкото с момичетата на нейната възраст. Макар и много млада, разбираше какво е да си дъщеря на дона и каква власт ти дава подобна титла.

През онова дълго и горещо лято тримата прекарвахме заедно по-голямата част от дните и вечерите си. Сутрин отивахме на плажа и се виждахме с приятели, печахме се на скалистия бряг.

Следобед, докато градчето, спеше и магазините бяха затворени, ние се катерехме по върховете, наслаждавайки се на прохладата от сенките на боровите дървета и червеникавата пръст. Гледахме към вилите и улиците, скупчени в ниското. Вечерите бяха най-забавни. Ходехме да танцуваме в местните клубове, докато Джими седеше на масата и ни гледаше как правим брейк-чупки на дансинга, заобиколени от множеството.

Много от вечерите ни завършваха със сладолед в един денонощен бар на плажа, докато някъде наоколо свиреше музика, а рибарските лодки се поклащаха от вълните на прилива.

След като се върнах в Щатите, с Анджела започнахме да си пишем често, като всеки от нас се опитваше да усъвършенства владеенето на езика на другия. Тя си кореспондираше и с Джими, който знаеше много по-добре от мен италиански. Джими и чичо Карло многократно ми намекваха, че Анджела е готвена да наследи империята на баща си. Може би това ме възпря дружбата ни да прерасне в нещо повече.

По онова време продължавах да имам съмнения — които не споделях дори с Джими — дали животът на мафиотски бос е за мен. Без да съм напълно сигурен дали го искам, аз не можех да продължа смело напред, независимо какви чувства изпитвах към Анджела. Имаше и един друг фактор, който ме възпираше. Анджела се чувстваше най-добре в Неапол и не желаеше да се мести в Америка. И макар аз да обожавах Италия и да бях склонен да прекарам там дълго време, Америка беше страната, в която възнамерявах да работя.

Затова реших, че най-добре и за двама ни ще е да изчакаме. А и с оглед на юношеската ни възраст, не бързахме да се женим.

Но висшите членове на фамилията бяха на друго мнение.

Те нямаха търпение нещата между нас да потръгнат. Нищо не може да ощастливи така един дон както династичния брак. Така щяха да се гарантират абсолютната власт и контрол от двете страни на океана за десетилетия напред. Щеше да се консолидира властта, да се умножат многократно печалбите.

Първи Джими ми отвори очите за нещо, което до този момент изобщо не бях забелязал.

Ако се оженех за Анджела и двете фамилии се обединяха, само един от нас в крайна сметка щеше да стане дон — тук нямаше такова нещо като споделена власт. Много от международните престъпни синдикати никога не биха поставили начело жена. Но Камората не страдаше от подобни предразсъдъци. Щеше да се създаде неприятна ситуация.

Не е лесно да си влюбен, дори и в най-благоприятни условия, става още по-трудно, ако намесиш в уравнението и международната престъпност.

— Според теб тя защо не се омъжи досега? — попитах чичо Карло, обърнах се с гръб към прозореца и тръгнах към него. — Красива е и лесно щеше да си намери друг кавалер. Има пламенни черни очи, като на циганка, а баща ми обичаше да казва, че една циганка може да ти открадне сърцето, душата и портфейла в един и същи ден.