Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

Военни и полицаи, дори прости митничари, брегова охрана и пожарникари искаха повече рангове, служебни титли, еполети, акселбанти, медали и отличия. Обикновените хора изискваха кралското семейство да придобие по-важна роля в шведското общество, настояваха за възстановяване на системата от ордени и с квалифицирано мнозинство желаеха значително да се увеличи броят им, та най-сетне да обхванат и граждани като самите тях, а не само ненаситните дейци на културата и генерали.

Та министър-председателят, който се появил в последния ден на дебатите, имал изключително интересно предложение. Дръзко предложение, достойно за гигант на политическата мисъл като него, най-провокативното, което бил чувал шефът на отдел „Човешки ресурси“. Наистина.

— И какво беше то? — попита областният началник на полицията.

— Аристокрацията. Министър-председателят искаше най-малкото да внуши идеята да се възстанови благородническото съсловие. Във Финансовия отдел изчислиха всичко, става дума за милиарди, които може да бъдат спестявани всяка година от заплати, възнаграждения и обезщетения при освобождаване от длъжност. В наши дни всички гонят мечтата. Та какво са петнайсет минути слава в сравнение с това да си покажеш задника в някое риалити шоу — заяви началникът на отдел „Човешки ресурси“.

— А какво си намислил конкретно? — попита юрисконсулта на областния началник на полицията — хърбава жена, връстничка на шефката си, която бе хвърлила око на новия маркетолог „Човешки ресурси“ още от първия ден, в който бе постъпил на сегашната си работа.

— Голям полицейски златен медал — отвърна новият шеф. — Най-високото полицейско отличие, забравено вече цяло поколение.

Последният път, когато изобщо обсъждали връчването му, бил преди 35 години. Случило се след драмата със заложниците в банката на площад Нормалмсторг, когато двамата „герои от Нормалмсторг“, криминални инспектори Йони Юнсон и Гунвалд Ларшон, освободили заложниците от трезора и закопчали с белезници извършителите съвсем своевременно преди излизането на вестниците и началото на авторитетните телевизионни новинарски емисии, така че ги посрещнали със същинска гора от микрофони и блясък на репортерски светкавици.

По онова време номерът не минал. На тогавашния началник на полицията, стар компромисен кандидат от Народната партия, който оглавил службите само поради липса на по-подходящ кандидат, чисто и просто не му стискало.

— Избирателната кампания в разгара си, социалдемократическо правителство и прочее, Палме направо не бил на себе си, та началника го хванало шубето. Директно се сдухал — заяви шефът на човешки ресурси.

А последният път, когато все пак връчили медала, бил преди 60 години. Получил го тогавашният главен комисар на стокхолмската полиция Викинг Йорн, а причината да го сметнат за достоен била решителната му намеса във връзка с тъй наречените Маргаринови размирици през ноември 1948.

— Големият полицейски златен медал — отбеляза областният началник на полицията — прозвуча така, сякаш го осмукваше. Тя самата бе намислила нещо съвсем различно, но нямаше намерение да го оповестява. Докато не му дойде времето. — Дали не би могла да проучиш случая, Маргарета — обърна се тя към юрисконсулта. — Изготви кратка докладна и ще направим нова среща рано утре сутринта.

— С удоволствие — отвърна юрисконсулта и кимна сърдечно на новия началник човешки ресурси. — На драго сърце — допълни.

Кой бе Викинг Йорн?

Какво представляваха Маргаринените размирици?

Кой беше Викинг Йорн?

Викинг Йорн бе роден през 1905 г. в Клипан, Сконе. Син на мелничаря Тор Балдер Йорн и неговата съпруга Фиделия Юсефина, по баща Марков. Полицай и легендарен борец. На олимпийските игри в Берлин през 1936 спечелил златен медал по класическа борба в тежката категория и тогава се споменавало, че придобил херкулесовската си сила още от малко момче, когато търчал нагоре-надолу по стръмните стъпала на мелницата в родния Клипан, помъкнал деветдесеткилограмови чували с брашно.

Викинг Йорн бил приет като стажант в стокхолмската полиция през 1926, та в Клипан и цяло Сконе бил обявен национален траур. Клипан бе лоното на шведската борба. Викинг Йорн вече бил отнесъл в родния клуб безчет титли от първенства, а сега го бе зарязал заради дружеството по борба към стокхолмската полиция.

По време на легендарния финал на олимпийските игри през 1936 в Берлин той надвил великия син и герой на Третия райх, барона на борбата Клаус Николаус фон Хабеникс. Само след минута го приковал към тепиха, сменил хватката, приложил му обърнат суплекс, надигнал се и провесил барона надолу с главата в мощните си ръчшца. След това „шведският викинг“ надал покъртителен рев, извил се и запратил Фон Хабеникс в публиката чак на третия ред.